Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— При това я върши добре.

— Откъде знаеш толкова много за нея?

— Не съм бил цял живот съдия, Хауард.

— От разузнаването?

— Не мога да говоря за това.

— А как се озова на съдийската скамейка?

— С диплома по право и помощта на високопоставени приятели. Този пост ми дава отлично прикритие за други дейности. Но аз знам за какво говоря. Ще се справим със ситуацията. Дори за миг не бива да се съмняваш, че нанасям съответните контраудари на Рийл. Тя е добра, но действа сама. Не разполага с нашите ресурси.

— Но е все още жива и на свобода.

— Засега — каза Кент и се обърна към къщата. — Мисля, че скоро ще стигнат до тортата и сладоледа. Май трябва да се връщаме. Не искам да разочаровам хлапетата.

Докато крачеха по обратния път, Кент мислеше за следващия ход на шахматната дъска.

Не беше напълно откровен с изнервения конгресмен.

На практика Рийл беше сила, с която бяха длъжни да се съобразяват.

А и Кент имаше друг, по-сериозен проблем.

Дори убийствата на Джейкъбс и Гелдър не го тревожеха толкова много. След като планът беше приведен в действие, отстраняването на основни играчи беше в негова полза. Ако нещо се объркаше, винаги щяха да се намерят достатъчно от собствените му хора, които да го предадат.

Вероятно Гелдър щеше да се държи докрай, тъй като при провал би загубил твърде много.

Но Джейкъбс определено беше слабо звено. Включването му беше задължителна част от операцията, но той не издържаше на напрежението и всеки момент щеше да ги предаде. Ако Рийл не го беше ликвидирала, това щеше да направи самият той.

Влязоха обратно в салона. Докато десетгодишният рожденик духаше свещичките, Кент хвърли кос поглед към Декър.

Конгресменът беше другото слабо звено.

Кент би трябвало да бъде по-предпазлив с привличането на човек от управлението, но Декър беше особено важен в качеството си на председател на една от комисиите в Конгреса. Напоследък обаче необходимостта от помощта му намаляваше и участието му не беше чак толкова решаващо.

Но с един друг човек определено трябваше да се съобразява.

Него никой не би нарекъл слабо звено.

На практика Кент беше принуден да вземе специални мерки, за да не би този човек да реши, че самият той се е превърнал в пасив.

Това беше сериозният му проблем. Ако въпросният партньор стигнеше до заключението, че Кент е слабото звено, животът му щеше да бъде в голяма опасност. По-голяма от тази, която представляваше Рийл.

Кент напусна партито в компанията на наследника си. Пътьом забеляза как Декър се качва в един линкълн заедно със сина си. Шофьорът му без съмнение беше въоръжен. Но беше сам, нямаше друга охрана. Миг преди да се качи в колата, Декър спря и се обърна.

Съдията се усмихна и му помаха. Минута по-късно се качи в своя ягуар. И той нямаше охрана. Но беше в компанията на сина си. А от това, което беше чувал за Джесика Рийл, тя едва ли щеше да го убие пред очите на детето. Моралните задръжки на тази жена бяха най-добрата му защита.

Ако можеше да залепи момчето за себе си, със сигурност щеше да се чувства по-добре.

Но най-важната му задача си оставаше да открие Рийл и час по-скоро да я ликвидира.

И започваше да вярва, че е намерил начина да го направи.

Планът включваше човек на име Уил Роби.

Роби паркира пред училището и зачака.

Току-що се беше върнал във Вашингтон. Прибра пикапа в хамбара на старата ферма, а след това отиде с такси до мола, където беше оставил колата си.

Нямаше новини от Еван Тъкър след разговора в онази закусвалня.

Нямаше новини от никого.

А това беше лош сигнал.

Но имаше и добър — все още не го бяха арестували.

Джули излезе от училището и тръгна към автобусната спирка. Роби машинално се смъкна на седалката, без да я изпуска от очи.

Тя беше облечена с обичайните си съдрани на коленете дънки, раздърпан суичър и мръсни маратонки, а на гърба й висеше все същата претъпкана раница. Прибра дългата си коса зад ушите и се огледа.

Не слушаше музика от телефона си.

Не изпращаше есемеси.

Беше много бдителна.

Браво, Джули, поздрави я мислено той. Точно така трябва да се държиш.

Автобусът дойде и тя се качи. Роби потегли след него. Кара отзад до нейната спирка, изчака вратата на дома й да се захлопне след нея и едва тогава си тръгна.

Даваше си сметка, че не може да върши това всеки ден, но точно в този момент му се струваше важно Джули да е охранявана. Може би защото му се искаше да направи и нещо позитивно.