Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Но той просто я беше пуснал да си върви.

Винаги се беше възхищавала на Уил Роби. Беше спокоен и хладнокръвен професионалист, който си вършеше работата, без да демонстрира емоции. Но у него се долавяше някаква дълбока тъга, която Рийл не знаеше на какво се дължи. И тя напоследък често беше тъжна.

Те двамата много си приличаха.

Но защо я беше пощадил?

Убийците не вършеха такива неща. Никога. Тя не беше сигурна, че би го пуснала да си тръгне, ако беше на негово място.

Вероятно бих го застреляла.

Всъщност го беше излъгала, че не се нуждае от помощта му. Бе започнала да проумява, че няма как да изпълни задачата си сама. И по тази причина се беше провалила.

В момента изпитваше нещо, което беше част от отдавна забравеното детство. По бузите й потекоха сълзи.

Отново затвори очи. И остана така до приземяването на самолета.

А когато ги отвори, все още не проумяваше нищо.

Триста километра. Това беше разстоянието, което измина Роби, без да спира. Насочи се право на изток, за да се прибере час по-скоро. В крайна сметка дори желязната му воля беше принудена да отстъпи, защото престана да вижда пътя.

Регистрира се в някакъв мотел край магистралата. Плати в брой, а след това спа в продължение на осемнайсет часа без прекъсване. Като компенсация за една цяла седмица, през която почти не беше мигнал.

Това беше най-дълбокият му сън от години насам.

Когато се събуди, навън отново беше тъмно. Беше изгубил почти цяло денонощие. Но само ден по-рано беше на път да изгуби живота си.

Той влезе в близката закусвалня и си поръча две огромни порции. Изяде ги, но въпреки това продължаваше да изпитва глад и жажда. Чак след кафето започна да усеща как енергията му се възвръща.

Отиде на паркинга при пикапа си, седна зад волана и се вторачи в арматурното табло.

Отново видя лицето на Рийл през мерника на глока. Едно натискане на спусъка и щеше да сложи точка. Мисията му приключваше със смъртта й. Край на всички тревоги.

На практика показалецът му се беше плъзнал по спусъка. При всички други случаи от професионалната му кариера това би означавало изстрел.

Но не и този път.

Джесика Рийл.

Заповяда й да затвори очи. Когато изрече тези думи, беше абсолютно сигурен, че ще натисне спусъка.

След което просто щеше да си тръгне.

И да остави някой друг да анализира това, което се беше случило. Той беше само изпълнителят. Човекът с пръст на спусъка. Един изстрел и толкова.

Но не стреля.

Подобно нещо се беше случвало само веднъж в живота му. Решението му се беше оказало правилно.

В този случай обаче нямаше как да знае дали отново е постъпил правилно.

Рийл изглеждаше различна. Не изцяло, но различна. Повечето хора не бяха наблюдателни. А дори онези от тях, които притежаваха това качество, не умееха да го използват както трябва. Рийл се бе преобразила дотолкова, че да не я разпознаят. Не много, не и малко. Просто достатъчно.

На нейно място и Роби би направил същото.

Може би вече съм на нейното място, помисли си той. Защото не дръпнах спусъка.

Роби се върна в мотелската стая, съблече се и застана под душа. Единственото му желание беше да отмие мръсотията, покриваща всяка част от тялото му.

Но водата нямаше как да стигне до мозъка му, където сякаш се беше насъбрала педя тиня. Тя блокираше сетивата и му пречеше да разсъждава трезво.

Подсуши се и започна да се облича. После се облегна на стената и я заблъска с пестници. Толкова силно, че мазилката се напука. Пусна една петдесетачка на леглото за покриване на щетите и грабна раницата си.

Беше най-добре да тръгва, защото го чакаше дълъг път.

Включи радиото малко след като излезе на междущатската магистрала. Новините бяха само на една тема — касапницата в отдалечена планинска местност в Арканзас. Конкретни виновници не се споменаваха. Повечето коментатори бяха на мнение, че става въпрос за сблъсък между местни неформални групировки. Взривено бунгало, подпалени автомобили, множество трупове.

Един от труповете беше идентифициран като Рой Уест, бивш анализатор от разузнаването. Все още никой не знаеше кога и защо се е оттеглил в Арканзас, започвайки нов живот сред оръжия и експлозиви. Експерти от Вашингтон вече пътували към мястото с намерението да проведат разследване.

Роби погледна към небето, почти сигурен, че ще види правителствения самолет, който пренася екипа към местопрестъплението.

Емисията премина на други новини, а Роби отново се замисли за това, което му беше разказала Рийл.