Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Уест бил описал Апокалипсиса. Какво точно означаваше това?

Този човек беше работил за ЦРУ. Официалната му длъжност беше анализатор, но наименованието можеше да прикрива най-различни неща. Анализаторите, които познаваше Роби, работеха по проблемите в реално време. Но имаше и такива, които се занимаваха с други задачи.

Беше чувал, че ЦРУ разполага с писмени разработки на най-различни сценарии, които отчитали всяка промяна в геополитическия пейзаж. Голяма част от тези така наречени „бели книги“ свършвали в машината за унищожаване на документи, нереализирани и напълно забравени. Но написаното от Уест вероятно бе имало по-различна съдба. Може би някой го беше възприел на сериозно.

Описание на Апокалипсиса.

Рийл беше рискувала твърде много с визитата си при него. Ако не беше Роби, със сигурност щеше да е мъртва. Тя беше професионалист, с когото можеха да се сравняват много малко хора, но беше попаднала на засада, организирана от една малка армия. Дори и най-добрият агент на света не можеше да оцелее при подобни обстоятелства.

Но щом знаеше, че Уест е описал Апокалипсиса, значи или бе чела неговата „бяла книга“, или бе запозната с нейното съдържание. Всъщност самата тя бе признала, че разполага с копие. Следователно не се беше появила при Уест, за да го поиска от него. Роби силно се съмняваше, че е проявила интерес към вдъхновението или причините на този човек да напише тези неща.

Но тогава защо?

Отговорът на този въпрос дойде след около трийсетина километра.

Рийл бе искала да разбере на кого е бил предаден документът.

Ако не бе минал по официалните канали, значи бе изискан неофициално. Може би Рийл се мъчеше да разбере кой стои зад това. Тоест името на човека или на хората, които бяха прочели апокалиптичния сценарий.

Машината продължаваше да гълта километрите. Роби спря да зареди с гориво и да хапне още веднъж. Настани се на бара и зачака храната си. Но мислите му бягаха надалече.

Към списъка с набелязаните жертви.

Най-напред Джейкъбс, после Гелдър. Тя бе заявила, че и двамата са били предатели.

А след това бе изтъкнала, че има и други.

Но споменатите две убийства бяха извършени, преди да дойде да търси Уест. От което следваше, че е знаела за участието на жертвите в апокалиптичния сценарий.

А това означаваше само едно.

Роби бавно остави чашата чай на масата, без да отпие.

В цялата схема трябваше да присъства още един човек. Или повече от един, защото явно няколко души бяха запознати със съдържанието на документа. И вече бяха работили по изпълнението на целите, но засега бяха неизвестни за Рийл.

Тя просто беше започнала да избива тези хора, които самият той започваше да окачествява като конспиратори. Но списъкът й не беше пълен.

В главата му се блъскаха десетки въпроси, но основният от тях беше как и защо Рийл се беше забъркала във всичко това. Какъв бе катализаторът, който я бе подтикнал да рискува живота си, за да доведе докрай онова, което беше намислила?

Той се беше взрял в очите на тази жена, което му позволи да направи своето заключение.

Това не беше обикновена мисия. Това беше лична кауза.

Ако разсъжденията му бяха правилни, значи трябваше да има и причина. Или по-скоро човек, заради когото нещата са станали лични. Тя беше споменала, че е убит човек, който е означавал много за нея. За да му попречат да проговори и да разкрие замисъла.

Много въпроси продължаваха да настояват за отговори. Но той беше сигурен в едно — никой не би желал апокалипсис.

Детска глъчка. Балони в цветовете на дъгата. Подаръци с трицифрени цени.

Съдия Самюъл Кент наблюдаваше с усмивка лудориите на децата, събрали се в голямата слънчева гостна да отпразнуват рождения ден на един от своите съученици. Кент се беше оженил късно и най-малкото му дете беше сред гостите в дома на един от известните вашингтонски лобисти, който си вадеше хляба с продажбата на всичко, от което се нуждаеше Капитолият.

Съпругата му, близо двайсет години по-млада от него, не присъстваше на празненството. Спа екскурзията до Напа Вали в компанията на приятелките й се беше оказала по-важна от рождения ден на приятелчето на сина и. Но Кент с удоволствие я беше заместил, тъй като това посещение откриваше пред него определени възможности.

Огледа гостната за пореден път и кимна.

Човекът бързо се насочи към него.

Беше по-висок от Кент, отпуснат, с бързо оредяваща коса. Не се усмихваше, въпреки че присъстваше на детско парти. Фактически изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.