Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Хауард — каза Кент и протегна ръка, която човекът побърза да стисне. Дланта му беше влажна и лепкава.

— Трябва да поговорим — напрегнато изрече конгресменът Хауард Декър.

Кент се усмихна и махна към голямата пинята, която висеше от тавана в ъгъла.

— Не искам да съм тук, когато децата атакуват това чудо и започнат да се бият за лакомствата вътре — каза той. — Искаш ли да се поразходим? Градината е много хубава.

Напуснаха гостната през широките френски прозорци и поеха по добре оформените алеи на парка, който заемаше площ от няколко акра. В него имаше плувен басейн, каменна беседка, езерце, скамейки, арки и цветни лехи. И двамата бяха богати хора и се чувстваха у дома си в тази дворцова обстановка.

Спряха едва когато се озоваха в най-отдалечения край на имението.

— Как вървят нещата на Хълма? — попита Кент.

— Отлично знаеш, че не съм тук да обсъждаме работата на Конгреса.

— Така е, Хауард, наясно съм. Просто се опитвам да те успокоя, защото виждам колко си напрегнат. Лицето никога не бива да ни издава и това важи не само при покера.

— А ти ни най-малко не се безпокоиш, така ли? — изгледа го Декър. — Доколкото ми е известно, тя за малко не ти е видяла сметката!

— Бяхме подготвени. Единственият проблем беше, че се оказа по-пъргава, отколкото очаквахме.

— А знаеш ли, че Рой Уест е убит?

— Незначителен инцидент, който не е повод за тревога — отвърна Кент.

— А Рийл?

— Тя също.

— Аз пък мисля, че изобщо не бива да я подценяваме. Джейкъбс, Гелдър, сега и ти. Според мен работи по списък, а аз искам да знам защо!

— То е очевидно — отвърна Кент. — Доверих се на Джо Стокуел, а не биваше да прибързвам. Реших, че е един от нас, но се оказа, че не е. Успя да ме заблуди и се наложи да платим висока цена.

— Той ли е изпял всичко на Рийл?

Кент се замисли и бавно кимна.

— По всичко личи, че е така. Жалко, че не го ликвидирахме по-рано.

— Каква е връзката между Стокуел и Рийл?

— Не знам. Но очевидно е имало такава. Той е работил дълго време в Шерифската служба и имаше много връзки. Когато разбрахме, че ни шпионира, вместо да работи с нас, направих опит да разбера докъде стигат тези връзки, но се оказа, че голяма част от тях са класифицирани. Нямаше как да настоявам, без да предизвикам подозрения.

— В такъв случай всички сме компрометирани. Вероятно и аз фигурирам в нейния списък, защото той знаеше за мен.

— Да, твърде вероятно — каза Кент.

— Рийл видя сметката на Гелдър, макар че той беше номер две, по дяволите! Какви са моите шансове?

— Доста добри, Хауард. Тя не може да не си дава сметка, че мишените й вече са добре защитени. Това ще я накара да се изтегли и да премине в отбрана.

— Ако тя е убила Уест, значи изобщо не е преминала в отбрана — възрази Хауард.

— Е, Уест изобщо не беше защитена мишена. Освен това все още не знаем всички факти. Ако тя го е убила, вероятно е отишла при него за повече информация.

— Която той й е предоставил?

— Нямаше какво да й предоставя. Тя се е ловила за сламки. А посещението й при него доказва, че е в доста слаба позиция.

— Но някой й е казал за Уест.

— В момента проверяваме това. Аз обаче продължавам да мисля, че то не е особено важно. Защото имаме по-голяма риба, която трябва да скочи в тигана.

— Уест беше организирал някаква своя доброволна гвардия. Не бих казал, че това не е добра защита. Разполагал е с голямо количество оръжие и експлозиви, плюс шайка бандити, които са били не по-малко луди от него. Но въпреки това тя е успяла да го ликвидира.

— Никога не съм твърдял, че е неспособна и безопасна. Напротив.

— От което следва, че може да стигне и до мен.

— До мен също. Но не и ако изиграем картите си както трябва, Хауард. Шансовете са на наша страна. Не бива да забравяме обаче, че когато приехме тази „възможност“, ние знаехме какво рискуваме. Ако човек не рискува, няма как да постигне нещо голямо.

— Ами ако тя знае всичко?

— Невъзможно. Ако знаеше всичко, със сигурност щеше да се възползва и от други канали. Може да знае кои са замесени, а може би подозира и какво искаме да направим. Но няма понятие коя е главната ни мишена. Ако знаеше, аз щях да разбера, повярвай ми.

Хауард плъзна длан по челото си, което въпреки хладното време беше влажно от пот.

— Когато планирахме нещата, нищо не изглеждаше рисковано — промърмори той.

— Планирането никога не изглежда рисковано. За разлика от изпълнението.

— Работата на Рийл е да убива хора.