Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Но после с крайчеца на окото си установи, че изстрелът беше дошъл от хребета, който се намираше вляво от нея. Куршумът беше улучил резервоара на единия от пикалите зад гърба й, а последвалата експлозия беше вдигнала тежката машина поне един метър във въздуха. Разлетяха се опасни метални отломки.

Шестима от въоръжените мъже бяха обезвредени — в състояние, което напълно ги изключваше от евентуалните бойни действия. После проехтяха първите изстрели. Но никой не стреляше по нея. Оръжията бълваха огън към хребета.

Рийл предпазливо надникна изпод експлоръра. Ослепителните лъчи на слънцето я принудиха да смени позицията си. Измъкна бинокъла от джоба си и бързо регулира окулярите.

Това й помогна да засече дългото дуло на пушка. Не на каква да е, а точно копие на нейната — снайпер със специфични модификации. С такова оръжие разполагаха само няколко души в целия свят.

Пушката гръмна веднъж, после втори и трети път.

Рийл се обърна назад и установи, че още трима борци за свобода се търкалят на земята.

Отново насочи вниманието си към хребета. Приведен ниско над терена, мъжът се придвижваше с бързината на пума, преследваща жертвата си.

Ченето й увисна от изненада. Това беше Уил Роби.

Неволно се възхити от начина, по който преодоляваше препятствията на пресечения терен. А след това се запита защо е решил да изостави изгодната си позиция.

Миг по-късно получи отговор на този въпрос.

Роби спря за момент и изстреля един куршум към втория пикап зад нея. Просто беше потърсил по-добро място, за да се прицели в резервоара. По всяка вероятност използваше запалителни патрони, тъй като машината моментално избухна в пламъци. Още трима души рухнаха на земята, а останалите се разбягаха — главно в посоката, от която бяха дошли.

Без да губи нито секунда, Роби се завъртя и откри огън по мъжете, препречили просеката.

Прицелване, изстрел. Прицелване, изстрел. Плавни, лишени от напрежение движения. Естествени като дишането. Рийл машинално броеше изстрелите и телата, които падаха след тях. Пропуск нямаше. Роби ги ликвидираше методично, с всеки следващ куршум. Един мъж срещу група деца.

Те най-после намериха укритие и отговориха на стрелбата. Но въпреки тяхното огнево превъзходство Роби продължаваше да държи надмощие. За разлика от превъзбудените си противници, които стреляха напосоки, той се прицелваше и натискаше спусъка със спокойствието на геймър, който винаги може да върне играта отначало.

След още няколко минути безпощадна касапница мъжете изоставиха позициите си и хукнаха да бягат.

Мигове по-късно вече бяха само двамата. Стъпил на малка могилка, Роби спокойно я наблюдаваше.

Тя се измъкна изпод колата. Ръката й с пистолета беше отпусната надолу.

Той беше захвърлил пушката. В дясната си ръка държеше глок, също наведен надолу.

Рийл огледа горящите автомобили и търкалящите се около тях трупове. После отново вдигна поглед към Роби.

— Благодаря.

Той направи още няколко крачки и спря. Намираше се на почти едно ниво с нея, но разстоянието между тях остана петдесетина метра.

И двамата знаеха защо.

Защото смъртоносният обхват на техните пистолети глок бе ограничен до около четирийсет метра.

— Можеше да ги оставиш да ме убият — подхвърли Рийл. — Беше неизбежно при съотношение двайсет срещу един. Така нямаше да си цапаш ръцете.

— Дори не съм си го и помислил — поклати глава Роби и огледа разхвърляните тела. — Кои са те?

— Някаква самородна формация. Без кой знае какви способности.

Той кимна.

— Ти ли уби Джейкъбс и Гелдър?

Рийл направи няколко крачки към него, спря и погледна ръцете му, които останаха абсолютно неподвижни. Но тя знаеше, че това може да се промени за стотна от секундата и глокът да изригне в смъртоносна серия.

— Как научи за това място?

— От един приятел на мой приятел. Не знаех дали ще бъдеш тук, но исках да поговоря с Уест.

— Защо?

— Защото разбрах, че ти го търсиш.

Рийл не отговори. Не откъсваше поглед от пистолета в ръката му.

— Вече не е нужно да ми изпращаш закодирани есемеси, Джесика — каза той. — Сега съм тук и искам да ми обясниш какво, по дяволите, се случва.

— Сложно е, Уил.

— Тогава да започнем от простото. Ти ли ги уби?

Роби направи още пет крачки и отново спря. Вече бяха на границата на смъртоносния обхват.

Пистолетите не трепваха. Всички мускулчета по ръцете с оръжието бяха стегнати здраво. Пръстите им продължаваха да лежат върху предпазителите.