Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Огледът беше кратък, но напълно достатъчен. Сандъци с оръжие и муниции, ръчни гранати, пресовки С4, „Семтекс“ и други пластични експлозиви. През задното прозорче се виждаше редица от 200-литрови варели, които най-вероятно съдържаха бензин, а може би и торове. Но те едва ли бяха за генератора или за отглеждане на реколта. Може би и хамбарът беше пълен с подобни контейнери.

Хвърли едно око и на подробните планове за нападение над най-важните градове на Съединените щати. Тези хора бяха чиста проба вътрешни терористи, при това от най-опасния вид. Тя прибра някои неща, които й се сториха важни, включително една флашка, стърчаща от лаптопа на масата. Разпредели ги по джобовете си, а след кратко колебание грабна и две гранати. Една малка лейди няма как да носи повече, нали?

Изскочи навън и хукна към джипа на Уест. Отвори задната врата и измъкна пушката и кутия патрони.

После притича до своя форд експлорър, скочи вътре и завъртя стартерния ключ. Но още преди да стигне до главния път, осъзна, че вече е твърде късно. Видяла срещу какво се изправя, тя нямаше друг избор, освен да обърне колата и отново да се насочи към бунгалото.

Остана с неприятното чувство, че няколкото скъпоценни секунди закъснение могат да й костват живота.

Рийл натисна здраво газта и експлорърът с рев се понесе нагоре по чакълестия, изпълнен със завои път. В главата й започна да се оформя план за нападение. Много добре знаеше, че при числено превъзходство на противника отстъплението изобщо не е задължително. Обикновено формациите с по-голяма огнева мощ не очакват контраатака от очевидно по-слаб опонент.

Но тя не възнамеряваше да направи точно това. Избра модифициран вариант на един пълноценен щурм.

Погледна в огледалото за обратно виждане, опитвайки се да прецени на какво разстояние се намира тежкият всъдеход „Денали“, който беше претъпкан с вживели се в ролята на борци за свобода побъркани типове, всички до един въоръжени до зъби.

След няколко секунди щеше да разбере дали въоръжението им наистина отговаря на това клише и доколко могат да боравят с него. Надяваше се, че маневрата за заблуда, която беше подготвила, ще проработи.

Набра нужната дистанция, смъкна наполовина страничното стъкло и рязко натисна спирачката. Експлорърът поднесе и спря, блокирайки пътя. Тя грабна пушката, опря дулото на полусваленото стъкло, прицели се и проби предните гуми на всъдехода. За всеки случай пусна един куршум и в предната решетка. От радиатора на тежкото возило изригна облаче бяла пара, каросерията се разклати и спря на място.

Вратите се отвориха и на пътя се изсипаха мъже, въоръжени с всякакви пушкала.

Пистолетите и полуавтоматите не я интересуваха, защото нямаха обхват да я наранят.

В следващия миг се започна безразборна стрелба, но без никакъв успех.

За разлика от мъжете тя натисна спусъка три пъти и на земята се строполиха три тела. Внимаваше никой от тях да не получи фатално нараняване. Просто искаше да престанат да й се пречкат. Тук чувството за справедливост също изигра своята роля. Не беше нужно да ги убива и не се поколеба да ги остави живи. Достатъчно беше само да ги извади от строя.

После насочи вниманието си към още един мъж, скочил от лявата страна на всъдехода. В ръцете му имаше пушка с оптически мерник.

Това оръжие беше друга работа. Спокойно можеше да я улучи от тази дистанция, при това смъртоносно. Простреля го с единичен изстрел в челото. Той падна назад и пушката се изплъзна от ръцете му. Никой не отиде да я вземе.

Вероятно недоумяващи на какво са се натресли, останалите мъже побързаха да потърсят укритие зад тежкия автомобил.

Но Рийл продължаваше да ги наблюдава през оптическия мерник и веднага забеляза, че няколко от тях извадиха мобилни телефони.

Причината беше ясна: викаха подкрепления.

По ирония на съдбата тя искаше именно това. Защото само така щеше да спечели време, за да приведе в действие и втората част от плана си. Отново стъпи на газта и експлорърът се понесе нагоре, към бунгалото.

Няколко секунди по-късно отново спря зад укритието на няколко големи дървета. Изскочи навън, измъкна гранатите от колана си и хукна към бунгалото, издърпвайки в движение металните щифтове. Приближила се на удобно разстояние, тя запрати гранатите през предния прозорец.

Рой Уест връхлетя върху нея в момента, в който се обръщаше, за да побегне обратно към експлоръра.

Тя успя да се задържи на крака, но ръката му все пак докопа гърлото й. Това му изигра лоша шега, защото реши, че далеч по-големият му ръст и огромна физическа сила са свършили своята работа.