Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Фатална грешка.

Рийл рязко се завъртя наляво и успя да се освободи от хватката му. Почти в същия миг коляното й се заби в слабините му с опустошителен резултат. Лицето на Уест се наля с кръв, а коленете му се подгънаха. Направи опит да прикрие слабините си с ръце, но тя го изпревари със светкавичен лакът в лявото слепоочие. Той изкрещя и докато се мъчеше да си поеме въздух, залитна в обратна посока и започна да се свлича. По една случайност кракът му закачи нейния и тя се стовари на земята с неговото тяло отгоре.

Гранатите се взривиха още преди да паднат на земята. Същото се случи и с всички останали експлозиви и запалителни материали, складирани в бунгалото. Покривът отхвърча на десетина метра височина, а във въздуха засвистяха отломки от дърво, метал и стъкло, превърнали се в смъртоносни шрапнели.

Тя почувства как част от тези отломки се забиват в тялото на Уест. Бяха стотици. Лицето му пребледня, после посивя. Кръв рукна от носа и устата му.

Тялото му се беше превърнало в щит, който й спаси живота.

Тя го изблъска и се претърколи надясно. Изправи се с олюляване и закова поглед в ярките пламъци и гъстите облаци черен дим, които бързо се издигаха към небето. Постоя известно време така, после сведе очи към дрехите си. Коженото й наметало беше разкъсано и покрито с кръвта на Уест. Самата тя също беше пострадала — няколко дълбоки драскотини по лицето и ръцете, плюс тъпа болка в дясното бедро, поело тежестта на Уест при падането му. Но все пак беше жива.

Извърна глава към хамбара. Съвсем скоро пламъците щяха да стигнат и до там. А на нея никак не й се искаше да бъде наоколо по време на следващата, вероятно много по-силна експлозия.

Скочи в експлоръра, направи маневра и натисна газта докрай.

После до слуха й достигна напрегнато ръмжене на автомобилни двигатели, които се изкачваха по възвишението. Подкреплението беше пристигнало. Без съмнение експлозията щеше да привлече цялото им внимание към бунгалото.

Именно с тези намерения го беше взривила.

Прекрасно знаеше накъде трябва да се насочи. Когато строиш бунгало насред нищото, натъпкваш го с експлозиви и кроиш планове за масово унищожение, няма как да останеш само с един път за евентуално оттегляне. Когато има опасност от появата на официалните власти, пътищата винаги трябва да са два.

А Рийл бе достатъчно опитна, за да потърси втория път, и беше успяла да го открие още при първата си разузнавателна обиколка.

Една просека в гората, водеща на изток. Тя беше нейният път за отстъпление. Който, за съжаление, се оказа блокиран от два автомобила и десетина мъже, въоръжени не по-зле от всеки елитен армейски взвод. Бяха успели да й пресекат пътя.

Рийл остана в колата си, наблюдавайки въоръжените мъже на просеката. Те бяха заели отбранителни позиции, които бързо можеха да се превърнат в нападателни. Бяха облечени в нещо като униформи, състоящи се от камуфлажни панталони и прилепнали тениски. Повечето бяха едри, с напомпани на фитнес уреди мускули, но с шкембета.

Въоръжението им беше разнообразно — снайпери, ловни пушки, картечни пистолети, всички насочени към нея. Откриеха ли огън — което бяха готови да направят всеки момент, — с нея беше свършено.

Но Рийл не си представяше, че животът й ще приключи по този начин. Не и от ръцете на някакви откачени първобитни хора.

В този момент чу силен грохот. Хамбарът се взриви, каза си тя и инстинктивно опипа пистолета си. Би могла да скочи на газта и да се опита да пробие блокадата, но шансовете й не изглеждаха добри. Не повече от пет процента според светкавичните й изчисления.

После отзад се разнесе боботенето на двигатели. Един бърз поглед в огледалото й беше достатъчен. Нови два пикапа, натоварени с десетина борци за свобода. На стотина метра от нея.

Сега беше и обкръжена.

Шансовете ми вече са нулеви.

Измъкна пистолета си и слезе от колата. Нямаше да се предаде без бой.

Мъжете внимателно се прицелиха и пръстите им докоснаха спусъците. Огънят им щеше да бъде унищожителен.

Рийл поклати глава и дори им се усмихна.

Финито, рече си тя.

— Вървете по дяволите!

Пистолетът в ръката й се повдигна, със сигурност за последен път.

В този миг гръмна експлозия.

Рийл се стресна и инстинктивно се шмугна под колата. Първата й мисъл беше, че някой от идиотите насреща неволно се е взривил с граната.

Когато вдигна глава, й се стори, че случаят е точно такъв. Единият от пикалите, които препречваха просеката, гореше, а около него лежаха мъртви или зашеметени хора.