Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Но защо самото ЦРУ не е предприело мерки за нейната…

Ванс изведнъж млъкна.

— Именно — кимна Роби.

— Говориш за липса на връзка или за нещо систематично?

— Предателите са повече от един.

— Толкова систематично?

— Напълно вероятно.

— Какво смяташ да предприемеш?

— Обмислям да действам на своя глава. Да изчезна.

— Сигурен ли си? — попита изненадано Ванс.

— Ти го направи заради мен.

— Аз съм от ФБР, Роби. Твоето своеволие ще е съвсем друга работа.

— Мисля, че това е единственият начин да стигна до истината.

— Или да бъдеш ликвидиран.

— И да остана, това пак може да се случи. — Той бавно вдигна дясната си ръка. — През последните няколко дни се опитаха, при това два пъти.

Ванс погледна ръката му. Върху лицето й се изписа напрежение. Същото, което беше изопнало чертите на Роби.

— С какво мога да ти помогна? — попита тя.

— Вече направи достатъчно.

— Това са глупости и ти го знаеш.

— Може би ще се свържа с теб в даден момент.

— Няма ли друг начин да се справиш с всичко това, Роби? Можеш да се обърнеш към ФБР. Ние ще те защитим, а може би… — Гласът й секна.

— Благодаря за предложението, но предпочитам да стане по моя начин.

— Имаш ли план?

— Трябва да проверя някои следи.

— А можеш ли изобщо да се измъкнеш и да се покриеш, докато трае тази мръсотия?

— Мога да се опитам — отвърна той, изправи се и тихо добави: — Благодаря ти, че прие да се срещнем.

— Чакай малко! Защо пожела да ме видиш? Само за да ми кажеш, че си решил да напуснеш?

Роби понечи да отговори, после се отказа.

Ванс се изправи до него. Още преди да успее да реагира, тя уви ръце около шията му и го притисна така, че телата им заприличаха на едно. После се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Ще се върнеш — прошепна тя. — Ще се справиш с всичко. Ти си Уил Роби, по дяволите! И непрекъснато вършиш невъзможни неща!

— Ще направя каквото мога — отвърна Роби и си тръгна.

Ванс излезе на тротоара и остана загледана след него, докато фигурата му се стопи в мрака.

После се върна при колата си, седна зад волана и дълго време остана неподвижна, сляпа за всичко наоколо. В главата й се въртеше един-единствен въпрос: дали това не беше последната им среща.

Роби бе твърдо решил да действа на своя глава. Седеше в апартамента си и разсъждаваше по въпроса каква да е следващата му стъпка.

Имаше лоши спомени от последния път, когато си позволи това. Фактически за малко не изгуби живота си, а изложи на опасност и други хора, включително Джули и Ванс.

В момента Джесика Рийл действаше така. Нейната стратегия се отличаваше с ловки маневри върху двете полета на шахматната дъска едновременно. Той обаче нямаше никаква представа какви предимства ще й донесе това. Защото и двете страни правеха всичко възможно да я открият и ликвидират.

Да имаш противници от две страни едва ли можеше да се нарече предимство, но Рийл със сигурност притежаваше достатъчно ум, за да е наясно какво върши. Следователно в стратегията й имаше някакъв смисъл.

Бивш анализатор на ЦРУ се беше заселил в пущинаците на Арканзас, за да се превърне в смахнат бунтар. И то след като беше написал официален документ, съдържащ апокалиптичен сценарий. А Джесика го беше издирила, за да разбере на кого е изпратил документа.

Тук на сцената се появяваше и един федерален съдия от Александрия.

Каква, по дяволите, бе връзката, ако се окажеше, че Рийл стои и зад инцидента в Александрия?

Съдията, Гелдър, Джейкъбс… и Рой Уест.

Нима всички бяха част от апокалиптичния сценарий?

И ако беше така, какво представляваше той?

Не знаеше дали Уест е притежавал копие от него, но така или иначе, вече нямаше как да го вземе. Полицията със сигурност бе окупирала местопрестъплението, или по-скоро това, което беше останало от него. Може би Рийл разполагаше с копие, но то също беше недостижимо.

Той се взираше в последния й есемес.

За всичко, което върша, имам причина. Просто отключи.

Внезапно простена и стовари длан върху масата. Нима е възможно да съм такъв глупак? — ядоса се той. Истината го гледаше право в очите.

Отвори вградения си сейф и извади трите предмета, открити в нейното шкафче.

Разбира се, че става въпрос за нейното шкафче. Аз просто трябваше да го отключа.

Добре, това е ясно. Простата част от загадката.

Пистолетът.

Книгата.

Снимката.

Отдавна беше разглобил пистолета, но не откри нищо необичайно. Беше просто едно оръжие с някои подменени части.