Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Което не беше цялата истина.

Действително нямаше намерение да я преследва. Поне не от името на Тъкър. Същевременно обаче беше твърдо решен да я открие и да я принуди да му обясни всичко, което се случваше.

Защото той искаше на всяка цена да разкрие истината.

Срещата не беше предварително уговорена.

Защото не беше нужно.

От едната страна на овалната масичка седеше Сам Кент, а срещу него се беше настанил един по-млад, по-як и по-нисък мъж е ръце като тухли и торс като стена.

Името му беше Антъни Зим.

И никой не го наричаше Тони.

— Имали са очевидни причини да изберат Роби — заяви Кент.

— Добър избор — кимна Зим. — Той знае какво прави.

— И не е извън системата като теб.

— Аз не съм извън системата, господин Кент — поправи го Зим. — Аз съм просто офлайн. Разликата е доста голяма.

— Много добре ми е известно — кротко отвърна Кент. — Нали аз настоявах да те сложим на място, където можем да използваме дарбата ти в максимална степен.

Зим не каза нищо. Просто опря огромните си длани на масичката. Дори в седнало положение той балансираше на пети и пръсти, готов всеки миг да скочи на крака. Което често му се беше случвало през годините.

— Джесика Рийл — произнесе Кент.

Зим мълчеше и чакаше.

— Тя продължава да е на свобода и става все по-опасна — добави Кент.

— Това го умее открай време — отбеляза Зим.

— Да разбирам ли, че я познаваш добре?

— Никой не я познава добре. Нито пък Роби. Те са потайни, също като мен. Такъв ни е занаятът.

— Но ти си работил с нея.

— Да.

— Ас Роби?

— Два пъти. В поддържаща роля. После обаче се оказа, че изобщо не се е нуждаел от подкрепа.

— Можеш ли да ги ликвидираш, ако се наложи? Или поне единия от тях?

— Да. Стига обстоятелствата да са благоприятни.

— Ще се опитаме да ги направим благоприятни.

— Опитите не са достатъчни. Трябва ми повече.

— Обърнах се към теб, защото си от най-добрите — сбърчи вежди Кент.

— Но искате да се справя с хора, които не ми отстъпват по нищо. Поединично вероятно бих могъл да се справя. Но ако са заедно, не давам гаранции.

— От това следва, че никога не трябва да бъдат заедно.

— Роби има задачата да я открие. Ако успее, ще ви спести неприятностите.

— Напоследък около Роби става нещо, което започва да ме тревожи.

— Какво по-точно? — попита Зим.

— Според някои сведения е започнал да действа на своя глава, без да се съобразява със заповедите. А има и друго…

— Искам да знам всичко.

— Рийл поддържа връзка с него и му разказва разни неща.

— Искаш да кажеш, че го манипулира? Много я бива в това.

— Не мислех, че я познаваш толкова добре.

— Познавам я достатъчно — отсече едрият мъж, после се приведе леко напред и попита: — Мога ли да направя едно предложение?

— Слушам те.

— Нека разиграем събитията. Роби убива Рийл. Или обратното. Или се избиват взаимно.

— Това беше първоначалният план, който все още е възможен — отвърна Кент и се приведе напред, само на сантиметри от лицето на Зим. — Ти си резервният план. Доколкото се ориентирам в нещата, работата ще бъде възложена именно на теб. А не мога да разчитам, че всичко ще се подреди идеално. Залогът е висок и до голяма степен зависи от късмета. Но късметът е нещо, на което не мога да разчитам, разбираш ли?

— В такъв случай нещата трябва да бъдат много изпипани.

— Както сам каза, опитите не са достатъчни. Но аз ще направя нещо повече.

— Какво? — вдигна вежди Зим.

— Джесика Рийл не е единствената, която умее да манипулира.

— Не е толкова лесно, колкото изглежда.

— Въобще не мисля, че е лесно — тръсна глава Кент. — На практика е точно обратното.

— И тъй, как?

— Аз ще се погрижа. А ти гледай да свършиш своята работа.

— Това ли е всичко, което си готов да споделиш?

— Разделение на труда. Досега не е измислено нищо по-добро.

— Не си такъв, какъвто си те представях.

— Като съдия ли?

Зим сви рамене.

— Аз съм много специален съдия, Зим — усмихна се Кент. — Прекарвам много малко време на съдийската банка, тъй като съм зает с други неща в полза на страната ни. А тях ги обичам много повече от издаването на присъди.

— Трябва да имаш голямо влияние — отбеляза Зим. — Иначе нямаше да съм тук и да разговарям с теб.

— Аз имам нещо повече от влияние. Много често съм онзи, който го упражнява пряко.

— Кога ще бъда включен?

— Точното време не ми е известно. Но ако разчитам правилно разположението на чаените листенца, това ще се случи много скоро. Ти трябва да си готов двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата. Което означава да можеш да тръгнеш веднага щом те потърсят.