Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Това е историята на живота ми — рече Зим.

— Да се надяваме, че няма да е и историята на смъртта

— Тя си е част от занаята.

Кент се облегна назад.

— Повтаряш това толкова често, че започвам да му вярвам — рече той.

— Не очаквам да го разбереш. Аз членувам в много малък клуб.

— Това мога да го разбера.

— Не ми се вярва. За да го разбере, човек трябва да е убил поне толкова хора, колкото аз. А такива като мен не са много в света.

— Колко души си убил?

— Трийсет и девет. Това е една от причините да проявявам интерес към Рийл. Тя ще закръгли бройката ми на четирийсет.

— Много впечатляващо — поклати глава Кент. — Значи Роби ще бъде един не особено значим номер — четирийсет и първият.

— Мога да те уверя, че няма да си изгубя съня от този факт.

— Радвам се да го чуя.

Кент се усмихна. А дулото на оръжието опря в челото на Зим още преди да успее да помръдне.

Усетил студения метал да притиска кожата му, едрият мъж се облещи.

— Както вече споменах, невинаги съм бил съдия — просъска Кент. — Направих си труда да надникна в досието ти. Работиш от единайсет години, нали така?

Зим не отговори и дулото потъна още по-дълбоко.

— Нали така?

— Да.

— За разлика от твоята моята бройка е закръглена на двайсет. Това се случи още преди да ограничат оперативната работа на петнайсет трупа. Според мен напоследък хората започват да се разглезват. Никога през живота си не съм разполагал с хубава оптика. Четири от убийствата извърших посред нощ на светлината на фенерче и с помощта на един скапан виетнамски снайпер. И все пак си свърших работата. Между другото, никога не съм се фукал с бройката на жертвите си…

Кент вдигна ударника.

— И още нещо — изръмжа той. — Споменах ли, че изборът ти беше свързан с един тест?

— Тест? — объркано повтори Зим.

— След като един възрастен човек може да те спипа неподготвен, значи няма да имам полза от теб. Не притежаваш нужните качества, за да се справиш с Роби или с Рийл. А това означава, че днешното интервю официално приключи.

Кент дръпна спусъка. Пистолетът изтрещя и куршумът раздроби мозъка на Зим, който политна назад и рухна на пода.

Кент се изправи, избърса с носна кърпичка кървавите пръски от лицето си и пъхна пистолета в кобура.

Очите му се сведоха към мъртвеца на пода.

— За протокола ще добавя, че аз приключих с шейсет убийства — промърмори той. — Само един човек на света има повече от мен. Той също е от старата школа и никога не би се оказал неподготвен като теб, задник.

След тези думи се обърна и излезе.

Рийл се втренчи в телефона си. Лицето на дисплея й беше отдавна познато.

Уил Роби сякаш отвърна на погледа й.

Тя си даваше сметка, че по време на срещата им в Арканзас трябваше да му каже повече. Но истината беше, че остана абсолютно смаяна, когато го видя там. Беше се убедила, че ЦРУ е намерило начин да я проследи и е изпратило Роби да я ликвидира. Това я разтърси дълбоко и тя престана да му вярва. Разбира се, доверието й се възстанови, след като я остави жива. Сега Рийл се страхуваше за него.

Ако шефовете му разберяха, че се е отказал да стреля, Роби беше сериозно застрашен. А ако тя пак го потърсеше и той приемеше да работят заедно, щеше да е още по-застрашен. Щяха да му пратят убийци, а той не беше готов да бяга, както направи тя. Дори човек с неговите качества нямаше как да остане жив. Те разполагаха с твърде много ресурси и нищо не можеше да ги спре.

Трябва да се справя сама.

Рийл извади листовете от чантата си и отново се залови да ги препрочита.

След като се срещна очи в очи с Рой Уест, й беше още по-трудно да си представи, че този човек е бил състояние да изработи толкова сложен план. За нещастие, решението му да предложи кървава баня на своите съграждани с цел да захрани бясната си омраза срещу държавата беше в пълен синхрон с вариантите, които беше описал в „бялата книга“. Но както този доклад, така и самият Уест бяха абсолютно ненормални.

Както и всеки друг, който бе одобрил подобен сценарий. Ненормален и опасен.

Сега Уест беше мъртъв и вече не можеше да причинява зло. Но съществуваха и други негови съмишленици, включително на високи постове, които бяха готови да изпълнят плановете за Армагедон, описани от Уест.

Държава по държава.

Лидер след лидер.

Перфектният пъзел.

Ако всеобщата смърт и нещастие имаха лице, то най-вероятно беше перверзното творение на Уест.

Но имаше и още нещо, все още неизвестно.