Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Под бюрото и не мърдайте!

Опипа плота за пистолета и й го подаде.

— Надявам се, че редовно сте посещавали курсовете по стрелба.

— Да — каза тя.

— Това е добре — напрегнато рече той. — Много добре.

В следващия миг вече се движеше.

Прекрасно знаеше какво означават звуците, долетели отвън. Беше ги чувал много пъти.

Двете тихи пропуквания се равняваха на два изстрела с далекобойна пушка.

Последвани от свистенето на летящите във въздуха куршуми.

Двата глухи удара отговаряха на проникването на олово в мека плът. А последвалите два — по-тежки и по-шумни, бяха в резултат от рухването на човешки тела на земята.

Периметърът за сигурност на Дикарло вече не съществуваше.

Роби беше единствената преграда между нея и неизвестните нападатели.

Измъкна телефона си и натисна бутона за бързо набиране. Не се случи нищо. Втренчи се в чертичките на дисплея, четири на брой. Добър обхват. Но въпреки това не можеше осъществи връзка.

Защото някой блокираше сигнала. Което означаваше, че навън действа цяла оперативна група, а не самотен снайперист.

Отвори вратата и излетя в тесния коридор.

Надникна през предния прозорец. Двамата мъже, които го бяха пропуснали в къщата, лежаха по очи на паркинга. Роби прекоси коридора в обратна посока и стигна до кухнята. Там откри стационарен телефон и бързо набра номера на Синия. Насреща вдигнаха на втория сигнал.

— Госпожо Дикарло? — прозвуча гласът на Синия, очевидно видял името на дисплея.

— Роби съм. Намирам се в дома на Дикарло. По време на разговора ни прозвучаха два изстрела. Охраната й е ликвидирана. Аз съм единственият между нея и онези отвън. Искам подкрепление.

— Имаш го — отвърна Синия и прекъсна връзката.

Роби остави слушалката и се огледа. Питаше се дали да се върне при Дикарло да организира защитата й, а след това да чака появата на подкреплението. На пръв поглед този план изглеждаше добър, но за съжаление, се намираха насред нищото и помощта нямаше да пристигне скоро.

Освен това оттеглянето при Дикарло щеше да даде доста сериозно предимство на противника. Лесно щяха да ги обкръжат и да използват превъзходството си в огнева мощ. Дори една хвърлена през прозореца граната щеше да бъде достатъчна.

При тези условия Роби беше длъжен да прибегне до офанзивна тактика. Така щеше да бъде най-добре. Той винаги беше предпочитал нападението пред защитата.

Щом мъртвите мъже бяха повалени пред къщата, стрелецът бе заел позиция някъде наблизо. Но след като бе ликвидирал охраната, спокойно би могъл да се премести другаде.

Роби се опита да се постави на негово място.

Как бих постъпил аз?

Това беше една от ситуациите, в които се нуждаеше от изпреварващ ход. Предварително си намисляш стъпката, която ще ти донесе предимство, но не се опитваш да бъдеш прекалено хитър.

Когато смъртта дебне отпред, трябва да опиташ отзад. Естествено, противникът ще анализира ситуацията, предвиждайки изпреварващия ход, и ще стигне до заключението, че той ще отиде толкова напред в разсъжденията си, че да напусне къщата през предната врата.

И тъй, Роби прибягна до два изпреварващи хода и се насочи към задната част на къщата.

Но ако снайперистите бяха двама — отпред и отзад, шахматистките му изчисления щяха да бъдат безполезни и той просто щеше да умре.

Напусна къщата. Никой не стреля по него. Отдалечи се от вратата и избра прикритието на близкото дърво, за да огледа обстановката. Вече беше тъмно, а това означаваше, че едва ли ще забележи нещо освен може би някакво движение. Но дори и да успееше да засече стрелците, нямаше да ги улучи с пистолет, особено ако бяха запазили дистанция.

Увери се, че наоколо е чисто, и напусна укритието на дървото, за да мине откъм дясната страна на къщата. Стараеше се да запази позицията на убитите в главата си, за да може да определи посоката, от която бяха дошли смъртоносните куршуми.

Оказа се, че единствената възможност е гористото хълмче, издигащо се на около четиристотин метра по-нататък. Същото, покрай което беше минал на идване. Между дърветата имаше тясна просека. Високата позиция бе най-добрата за стрелба от разстояние. Всеки опитен снайперист би могъл да се справи.

Възможно ли е снайперът да е бил е ръцете на Джесика Рийл?

Роби легна по корем и запълзя към колата си. От там вече виждаше телата. Дори успя да сграбчи едното от тях за глезена и да го придърпа към себе си. Куршумът бе влязъл през шията и бе строшил гръбначния му стълб. Смъртта беше настъпила моментално.