Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Стенанията на Дикарло накараха Роби да се опомни. Той включи на скорост и натисна газта. Видя го миг преди да полети по покритата с чакъл алея.

Или по-точно, видя само дългата коса.

В следващия миг стрелецът се стопи в мрака.

Спасителят му беше жена.

А той беше почти сигурен, че тази жена е Джесика Рийл.

Много му се искаше да се върне и да провери дали наистина Рийл му беше помогнала в престрелката. Но на седалката отзад лежеше тежко ранената Дикарло, а той нямаше представа къде се намира най-близката болница.

Излезе на главния път, стъпи на газта и се обади на Синия.

Той вдигна веднага и Роби му разказа какво се е случило, пропускайки информацията за жената, която му беше помогнала.

Синия го увери, че помощта вече пътува, и му даде указания за пътя до най-близката болница, където щеше да го чака специализиран екип. Друг такъв екип бил изпратен в къщата на Дикарло.

Роби си позволи две минути забавяне и отби на банкета. Изскочи навън да провери раната на Дикарло и да ограничи кръвотечението, доколкото можеше. Жената стискаше ръката му, докато беше в съзнание, а после пръстите й безсилно се отпуснаха.

— Ще се оправите, госпожо — прошепна Роби. — Няма да ви оставя да умрете. Всичко ще бъде наред.

Не знаеше дали в тези думи има нещо вярно, но тя трябваше да ги чуе.

Двайсет минути по-късно спря пред болницата. Хората от ЦРУ вече го чакаха и веднага поеха нещата в свои ръце. Лекарите стабилизираха Дикарло, а след това я качиха на хеликоптер, който щеше да я откара в лечебно заведение с подходяща апаратура за тежки травми.

Роби остана, за да докладва на Синия, който се появи десетина минути по-късно. Двамата се настаниха в остъклена стаичка в съседство със спешното отделение, отпивайки блудкаво кафе от близкия автомат.

— Какво е сега нейното състояние? — попита Роби.

— Критично, въпреки че е стабилизирана — отвърна Синия. — Доколкото разбрах, загубила е много кръв и е изпаднала в шок. Никой не може да каже дали ще прескочи трапа. Очевидно някой ни е обявил война. — Замълча за момент и после добави: — Джесика Рийл.

Това със сигурност не беше въпрос.

Роби се поколеба. Част от него искаше да разкаже всичко, което беше видял. Стрелецът с автомата без съмнение беше жена, а той беше убеден, че тя е Рийл. Но това все пак не беше твърдо установен факт. Кой друг обаче би предприел подобна акция?

В крайна сметка реши да премълчи.

— Стрелците бяха много, а Рийл винаги е предпочитала да действа сама — изрече на глас той.

Синия хвърли картонената чаша в кошчето, избърса ръцете си и се върна на издраскания пластмасов стол до Роби. Въздухът бе напоен с миризмата на дезинфектанти и застояла храна.

— Много? — вдигна вежди той. — Сигурен ли си?

— Най-малко четирима-петима, а може би и повече — каза Роби.

По всяка вероятност около къщата на Дикарло щяха да открият единствено телата на охранителите й, въпреки че Рийл беше ликвидирала поне двама от нападателите.

Синия вдигна ръка да избърше потта от челото си.

— Имаме ли данни за широкомащабен заговор?

— Но защо мишената им е била Дикарло? — отвърна с въпрос Роби.

— Защото е номер две.

— Това означава ли, че заговорът е насочен към шефовете? Тогава защо са премахнали Джейкъбс? Той беше много далече от върха.

— Не знам, Роби. Но ако стрелците са били цяла група и Рийл е работила за тях, значи са действали целенасочено.

— Охраната на Дикарло се състоеше само от двама души — каза Роби. — Много малко предвид случилото се с Гелдър.

— Знам, знам — каза Синия още преди да чуе края на изречението.

— Разполагала е само с двама охранители и никакъв периметър. Което означава много и разнообразни точки за нападение. Не е било особено трудно да стигнат до нея.

— Става въпрос за собствения й дом.

— Това не е причина. ЦРУ разполага с много обезопасени квартири. Не е трябвало изобщо да я допускат до дома й, особено след инцидента с Гелдър.

— Прав си, Роби.

— Човекът, който е бил длъжен да осигури безопасността й, е Еван Тъкър. Той все пак е най-големият шеф.

— Не съм запознат с динамиката на техните отношения, нито пък с искрите, които може би са прехвърчали помежду им.

— Значи не можеш да ме информираш за нищо, което да ми бъде от полза.

Синия вдигна глава да го погледне. Чертите на лицето му издаваха колебание.

— Не знам какво да ти кажа, Роби.

— Това ми е достатъчно, защото всъщност казва много.