Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

После двамата обсъдиха детайлите от разговора му с Дикарло. Но той отново не сподели всичко, може би защото отлично си спомняше безпокойството на Дикарло.

Мисии, които не би трябвало да се планират. Наши хора, които изчезват. Прехвърляне на пари от едно място на друго, преди да потънат вдън земя. Погрешно адресирано оборудване, което никога повече не се появява.

Но най-обезпокоителен беше последният й коментар: Сигурна съм, че се случва нещо коварно и опасно, господин Роби. Не знам дали има нещо общо с Джесика Рийл, но знам, че е достигнало критична точка.

Не каза нищо от това на Синия, защото знаеше, че той спазва йерархията изключително стриктно и несъмнено ще докладва по-нагоре. А точно в този момент Роби не искаше това да се случи.

— Нещо друго? — попита Синия.

— Кога ще разберем дали Дикарло ще прескочи трапа?

— Най-рано след два дни според това, което чух.

— Тя можа ли да каже нещо?

— Не — поклати глава Синия. — Беше в безсъзнание. Надяваме се да научим подробности от нея през следващите няколко дни. Разбира се, ако оцелее.

— А кой ще бъде новият номер две? — попита Роби.

— В момента не съм сигурен, че ще има такъв.

— Еван Тъкър ще се появи ли тук?

— Не знам. Докладвах му, разбира се. Според мен ще пожелае да чуе какво се е случило лично от теб.

— Аз нямам какво повече да кажа.

— Защото не си видял никой друг наоколо?

Роби не се поколеба.

— Само стрелците — отсече той. — При това от разстояние. Мислех единствено как да изведа Дикарло и нямах време да се оглеждам.

— Естествено — кимна Синия и се изправи. — Искаш ли превоз?

— Да. Ровърът е веществено доказателство, а моята кола е пълна развалина.

— Аз ще поостана още малко, но ще изпратя един от моите хора да те прибере в града.

Но още преди да направят и една крачка, през вратата нахлуха няколко мъже в костюми.

— Уил Роби?

— Кои сте вие? — изгледа ги Роби.

— Трябва да дойдете с нас.

— Кои сте вие? — повтори въпроса Синия.

— Това не ви засяга — изгледа го водачът на групата.

— Засяга ме и още как! — изръмжа Синия и му показа служебната си карта. — Роби е с мен!

— Отлично знаем кой сте, сър — отвърна мъжът и измъкна собствената си карта.

При вида й Синия трепна от изненада и направи крачка назад.

Роби също видя картата в комплект със значката. И по тази причина не се учуди на реакцията на Синия.

Когато те вика самият президентски съветник по националната сигурност, просто няма как да се измъкнеш.

Роби излезе навън, където чакаше черен джип с работещ двигател.

Явно не се предвиждаше скоро да се прибере у дома.

Джесика Рийл седеше в колата си, паркирана на една от оживените вашингтонски улици. Но в този късен час трафикът беше слаб дори и на тази главна артерия.

Пушката й беше в багажника. С нея беше изстреляла повече от четирийсет патрона по нападателите. Не беше сигурна, но може би беше успяла да спаси живота на Роби. А Джанет Дикарло може би щеше да умре от раните си, но отдавна щеше да е мъртва, ако тя не се бе намесила. И Роби, разбира се.

Това подобри настроението й. Нещо, което отдавна не й се беше случвало.

Минималната охрана на толкова отдалечено място беше личен пропуск на Дикарло. Преди много години Рийл я беше посетила в дома й. Неофициално, за да обсъдят бъдещето й.

На лицето й се появи тъжна усмивка.

Моето бъдеще?

Малко след раздялата с Джофри я беше озарило прозрение. Вече знаеше, че Дикарло е назначена на втория по важност пост в ЦРУ. И до ден-днешен разполагаше с карта за електронен достъп през „задния вход“ на службата. Която беше планирала да използва до окончателното запечатване на този вход — което щеше да се случи съвсем скоро. Още тогава беше наясно, че след назначението на Дикарло двамата с Роби така или иначе ще се срещнат. И това се случи, но тя вече не можеше да твърди със сигурност, че е било за пръв път.

Тя и Дикарло се познаваха отдавна. Много по-отдавна, отколкото биха предположили хората в ЦРУ. Досега Рийл винаги беше разчитала на подкрепата й, но това вече беше невъзможно. Защото не само беше преминала границата, но и я беше унищожила.

Проследи Роби до къщата на заместник-шефката. Отначало не разбра къде отива, но когато колата му пое по селските пътища, тя увеличи дистанцията, страхувайки се, че той ще я забележи сред все по-слабия трафик. В един момент обаче отгатна целта на пътуването му и прекрати проследяването. Описа широк кръг в обратна посока и зае позиция в близост до къщата. Нямаше никаква представа, че се готви нападение.