Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Другото тяло остана на мястото си. Той само го погледна, но нямаше съмнение, че и то е получило смъртоносна рана.

Когато знаеш какво правиш, не е особено трудно да улучиш торс от подобно разстояние. Но съвсем не е така, когато се целиш в гръбначния стълб, при това нощем. Стрелецът на хълмчето е знаел как се борави с телескопичен мерник, прикрепен към дълго дуло. А това означаваше, че със същата лекота би могъл да уцели и Роби.

Той отвори вратата на колата и влезе вътре.

Планът се оформи в главата му за секунди.

А още няколко секунди бяха нужна за неговата реализация.

Роби пропълзя на шофьорското място, запали двигателя и включи на скорост.

После се случи това, което беше очаквал.

Куршумът прониза прозореца откъм страната на шофьора и го засипа с натрошени стъкла.

Чакаха го отпред. Тоест бяха предпочели вариант „един изпреварващ ход“. Което му повдигна духа до известна степен. Сега му оставаше да оцелее още няколко минути.

Леко форсира мотора и включи на заден.

Новият куршум улучи предната гума и я пръсна.

Колата продължаваше да се движи на заден ход. Гумата се разкъса и започна да се отделя от джантата, но Роби нямаше нужда от скорост, а от елементарно придвижване.

Използвайки страничното огледало, той взе завоя и насочи колата покрай страничната стена. Едновременно с това извади телефона си и набра номера на стационарния телефон на Дикарло, който беше запомнил от дисплея в кухнята.

— Да? — обади се с треперещ глас тя.

Обясни й ситуацията и й каза какво е намислил.

— Когато съм готов, ще натисна клаксона.

Установил позицията на стрелеца — най-вероятно горе на хълмчето, — той разполагаше с малко време. Насочи колата към задната врата, която не беше под пряк обстрел.

Натисна клаксона. Вратата на къщата отхвръкна на пантите си. Спазвайки указанията на Роби, Дикарло изскочи навън и затича приведена към колата. Миг по-късно беше на задната седалка.

— Залегнете! — предупреди я той, после включи на скорост и отново се насочи към предната част на къщата. Тук щеше да бъде под обстрел, но друг начин просто нямаше. Защото пътят към къщата беше само един.

Куршумите започнаха да чупят и останалите стъкла в момента, в който колата излезе отпред. Дикарло хлъцна, а след това простена. Роби се обърна.

От раната на гърдите й течеше кръв. Беше улучена, вероятно от рикошет.

В следващия миг гръмна и лявата задна гума. Придвижването само с две колела ставаше невъзможно.

Той усети, че стрелбата се приближава и става по-точна. Това означаваше, че противникът е напуснал хълмчето и предприема решителна атака.

Спря редом с рейнджровъра, паркиран пред къщата. Изскочи навън, претърси джобовете на проснатия до него охранител и измъкна ключовете. После направи кратък оглед на рейнджровъра. Каросерия, стъкла, гуми.

Заключението му беше категорично: колата беше бронирана, с блиндирани стъкла и възможност да се придвижва със спукани гуми.

Отвори задната врата на своя автомобил и успя да измъкне Дикарло. Дишането й беше накъсано. Прехвърли я на задната седалка на рейнджровъра миг преди да завалят куршумите.

Извади пистолета си и произведе няколко изстрела. Прекрасно знаеше, че точността им ще бъде нулева, но се надяваше поне малко да забави атаката.

Влезе през дясната врата, прехвърли се на шофьорското място и запали двигателя.

Стрелбата стана още по-ожесточена. Куршумите засипваха колата. За миг се изкуши да смъкне стъклото и да отговори на огъня, но после се случи нещо необикновено.

Появи се насрещна стрелба.

Източникът й беше неясна фигура на стотина метра от него, опряла пушката си на най-долния клон на дебело дърво. Въпросната пушка със сигурност беше автомат с функция самозареждане, тъй като изстрелите следваха бързо един след друг.

Роби насочи поглед към мястото на попаденията и видя светлини. Миг по-късно едната от тях угасна, а другите се пръснаха.

Човекът зад дървото беше успял да спре атаката.

Роби смаяно гледаше как самотният стрелец отгатва поведението на противниците си. Те се опитваха да избегнат куршумите му, като тичаха на зигзаг, но той разгадаваше намеренията им с учудваща лекота. Угасна поредният лъч. Това означаваше, че още един от стрелците се е проснал на земята за последен път в живота си.

В крайна сметка атакуващият екип мина в отстъпление.

Човекът зад дървото остана на позицията си още известно време, след което премина в контраатака, продължавайки да стреля.