Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Какво?

— Както вече ти казах, става въпрос за информация. Ти нямаш никакво понятие от нея, затова ще трябва да я потърсиш. Трябва ми веднага.

— Вече не ми останаха кой знае колко вътрешни контакти.

— Не съм казала, че трябва да са вътрешни. Вече не.

Роби се облегна назад и разтърка очи. Джанет Дикарло все още не му беше изпратила електронните файлове и това го принуди да прегледа отново онези, които бяха редактирани, с надеждата да открие нещо, което е пропуснал.

Но пропуски нямаше.

Последните няколко мисии на Рийл бяха извън страната. Роби би могъл да ги провери на място, но не беше сигурен, че това ще помогне на разследването му.

Налагаше се да се върне цели две години назад в живота й. Единственият проблем беше, че това изискваше време.

Още колко хора щяха да загубят живота си?

Ако броенето на трупове продължеше, най-вероятно щяха да го отстранят от разследването — което го устройваше в личен план.

Той набра номера, който му остави Дикарло, но се включи гласова поща. Отново си спомни за листенцата от бяла роза и се запита какво биха могли да означават. Съмняваше се, че Рийл ги е оставила като символ на своя неопетнен живот. По-вероятно беше да символизират кървавата смърт и новите погребения, които предстояха. И в това не виждаше логика. Може би защото гледаше на нещата под неподходящ ъгъл.

Но кой е правилният? — запита се той, докато пълнеше чашата си с поредната доза кафе. Погледна часовника си.

Два през нощта. Стана и изля кафето в мивката.

Беше време за сън. Без да поспи, нямаше да бъде полезен нито на себе си, нито на когото и да било.

Събуди се пет часа по-късно доста отпочинал. Пак се зае да преглежда файловете. Може би защото един вътрешен глас продължаваше да му нашепва, че ще открие нещо въпреки редакциите.

Отново не се натъкна на нищо особено. Проведе няколко телефонни разговора, които също не дадоха резултат. Отскочи за половин час до фитнеса в сутерена, после си направи сандвич и го изяде на крак в кухнята. Малко по-късно дойде и дългоочакваното обаждане от службата. Имали нещо, което би могло да помогне на разследването му. Но трябвало да отиде да си го получи. Роби взе бърз душ, окачи кобура на колана си и излезе.

Целта на пътуването му беше онази сграда на ЦРУ, която Рийл бе използвала като база преди убийството на Дъг Джейкъбс. Тя се намираше на около час път от Вашингтон. Там бяха открили гардеробче с някои нейни лични вещи. Предвид редактираната информация и прочистването на местопрестъпленията Роби не хранеше особени надежди да открие нещо полезно, но въпреки това беше длъжен да провери.

Човек от охраната го придружи до гардеробчето. Отключиха вратичката и го оставиха сам. Вътре имаше само няколко неща, а той нямаше как да бъде сигурен дали не е имало и други. В момента не можеше да вярва на никого.

Вещите бяха само три: снимка, книга за Втората световна война и 9-милиметров полуавтоматичен глок 17 с допълнително монтиран мерник. На снимката беше Рийл в компанията на мъж, когото Роби не познаваше.

Взе всичко и отново измина едночасовия път до апартамента си, където щеше да изследва находките на спокойствие.

Чувстваше се някак откъснат от своята същност. Неговата специалност бяха подготовката и ликвидирането на поредната мишена, а след това успешното измъкване, даващо му възможност да се заеме със следващата мисия. Душенето, търпеливото търсене на доказателства, пътуването насам-натам и разпитването на свидетели просто не бяха по вкуса му. Той не беше детектив, а професионален убиец. Но в случая се очакваше да проведе разследване и той щеше да изпълни задачата.

Остави снимката, книгата и пистолета на масата и се зае да ги разглежда. Дъждът отново забарабани по стъклата.

Роби разглоби оръжието, но само за да установи, че е обикновен пистолет. Лекотата, с която частите му изскачаха и се връщаха по местата си, беше доказателство, че специалистите вече го бяха проверили. Лично на него му направи впечатление пълнителят — една високоефективна конфигурация, побираща трийсет и три патрона. Самите муниции бяха стандартни, каквито беше виждал и използвал хиляди пъти. Но удълженият пълнител се срещаше доста по-рядко.

Трийсет и три патрона, за да си свършиш работата, Рийл? Кой би помислил такова нещо?

Оръжието беше оборудвано и със специален титаниев пин блок, който намаляваше триенето, олекотяваше спусъка и увеличаваше точността. Роби имаше такъв и на своето лично оръжие, макар че не беше много убеден в неговите предимства.