Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Развитието на събитията й даде възможност да си отдъхне и да отдели малко време за наблюдение. Беше убедена, че ще успее да разкрие още много неща от живота на Роби.

Докато шофираше зад него, в главата й отново се появи списъкът с имена.

Джейкъбс, отметнат.

Гелдър също.

Сам Кент, пълен провал.

Но в списъка й фигурираше още едно име. Кент със сигурност вече се беше свързал с него. Гелдър и Джейкъбс вероятно щяха да попаднат в графата „вражеска атака срещу американското разузнаване“, но провалът по отношение на Кент нямаше как да не разкрие намеренията й.

Беше проследила с възхищение маневрата на Роби пред светофара, принудила Ванс да се разкрие. И тя би постъпила по същия начин. После си зададе въпроса дали може да разгадава бившия си колега единствено въз основа на предположението, че в една и съща ситуация двамата реагират по еднакъв начин. След кратък размисъл отхвърли тази линия на разсъждение като твърде опростена. Беше убедена, че Роби също ще стигне до нея, а това означаваше рязка смяна на тактиката.

И тогава съм мъртва.

Половин час по-късно тя спря до тротоара. На стотина метра пред нея Роби слезе от колата си, последван от Джули Гети.

Не изглежда много щастлива, каза си Рийл, докато момичето тичаше нагоре по стълбите на може би най-впечатляващата четириетажна къща в района.

Тя плъзна поглед по околните скъпи домове и кимна одобрително. Момичето, попаднало в системата от приемни семейства, беше стигнало твърде далече.

После отново насочи вниманието си към Роби. Той седеше в колата си и гледаше след Джули. Потегли в момента, в който входната врата се затвори след нея.

Рийл направи няколко снимки на солидната къща с телефона си, даде известен аванс на Роби и пое след него.

Беше открила ахилесовата му пета. Този мъж бе привързан към момичето. И с това беше нарушил основното правило в тяхната работа.

Да изпитваш чувства към друго човешко същество бе немислимо. Трябваше да действаш като машина, защото се налагаше да убиваш без никакви угризения на съвестта. А след това да се насочиш към следващата мишена, напълно забравяйки предишната.

Но Рийл много добре разбираше защо Роби прави подобна грешка.

Аз също допуснах такава.

Тя го проследи обратно до центъра на Вашингтон, където колата му изчезна в подземния гараж на някакъв блок.

Не го последва. Това щеше да е прекалено очебийно. Вдигна глава и огледа безличната осеметажна сграда. В подобни блокове се нанасяха или млади хора в началото на кариерата си, или възрастни мъже и жени, които бяха пенсионери. Те без проблеми се смесваха с основната маса обитатели — обикновени хора на средна възраст, чиито житейски цели така и не са били реализирани.

Най-голямото предимство на такива блокове беше пълната им анонимност.

Което означаваше, че предоставят перфектна среда за хора като Роби.

В нея те просто изчезваха.

Успяла да засече и жилището му, тя не виждаше смисъл да се мотае тук. Защото беше напълно възможно домът на Роби да е под постоянно наблюдение. Трафикът по улицата беше достатъчно оживен, тротоарите също бяха пълни с пешеходци.

За момента нямаше от какво да се тревожи, но колкото по-дълго останеше тук, толкова по-голям ставаше рискът.

Освен това беше възникнал нов проблем.

Тя продължаваше да вярва, че списъкът й е пълен, но едно вътрешно чувство я предупреждаваше за присъствието на друга фигура, която не беше взела под внимание.

Джейкъбс беше дребна риба.

Гелдър — доста по-голяма.

Кент беше някъде по средата, тъй като беше доста специален съдия, който вероятно не беше само съдия.

В списъка й имаше и още едно, четвърто поред име.

А сега подушваше и пето, което може би щеше да се окаже най-важното.

Нуждаеше се от допълнителна информация. Надяваше се да проследи предчувствията си чак до техния източник. Но за да направи това, й трябваше помощ.

Една доста особена помощ. Рийл знаеше къде може да я получи.

На най-невероятното от всички възможни места.

Не из коридорите на властта.

А в един обикновен квартален мол.

Рийл подкара на запад. Планът беше сложен, деликатен и опасен. Като всичко, което вършеше.

Стисна волана. Това не беше признак на нервност. Тя много отдавна нямаше нервите, които притежаваха нормалните хора. На практика се успокояваше в момента, в който наближаваше опасната зона. Пулсът й ставаше по-бавен, крайниците й придобиваха особена гъвкавост, а обстановката около нея се избистряше и нещата сякаш забавяха ход, позволявайки й да анализира трезво факторите, които имаха значение за мисията.