Дэвид Балдаччи: Перфектният удар

— А за теб това е добра новина, така ли?

— Тя ще живее — отвърна с лека въздишка той. — Искаш ли да я видиш?

Рийл кимна.

Два часа по-късно вече стояха край леглото на Джанет Дикарло. Върху обръснатата й глава личаха дълбоките шевове от операцията за облекчаване вътрешночерепното налягане. Очите й бяха отворени и ги гледаха втренчено.

— Здравей, Джанет — прошепна Рийл и взе ръката й. — Помниш ли ме?

Очите на Дикарло останаха безизразни

— Името ми е… — Рийл замълча за момент, после добави: — Аз съм твоя стара приятелка, на която ти помогна преди време.

Усети лек натиск върху пръстите си и се усмихна.

— Ще се оправиш — добави тя. — Ще видиш, че ще се оправиш! — После вдигна глава към Роби. — Ние също!

Неми се вярва — мислено й отвърна той.

Няколко секунди по-късно телефонът му издаде сигнал. Той го извади и погледна дисплея. Посланието беше кратко и ясно.

Викаха ги. И двамата.

Започва се, каза си той.

Заседателната зала беше тясна да побере присъстващите. От едната страна на масата седяха Роби и Рийл, а срещу тях се бяха настанили Еван Тъкър, Синия и временно изпълняващият длъжността президентски съветник по националната сигурност Джош Потър, който беше доста по-млад от Уиткъм, някъде около петдесетгодишен. Роби никак не му завиждаше за назначението.

Тъкър плъзна към тях една компютърна флашка, но те не реагираха.

— Нова задача — кратко поясни той.

— И за двамата — добави Потър.

— Даваме ти още един шанс, Рийл — рече директорът.

— Не съм ви молила за такъв.

— Нека се изразя по друг начин. Даваме ти последен шанс. Ти все пак уби двама служители на ЦРУ, по дяволите! Би трябвало да си в затвора, но вместо това получаваш една изключително добра оферта!

Потър прочисти гърлото си и се приведе напред.

— Искам да ви напомня, че всички сме напрегнати предвид извънредните обстоятелства — започна той. — Като нов човек в екипа предлагам да забравим миналото, поне засега. Надявам се, че ще ме разберете.

— Гелдър и Джейкъбс бяха предатели — каза Рийл. — Аз просто не изчаках заповедта за отстраняването им, която със сигурност щеше да дойде.

— Агенцията разполага с доказателства, че са били участници в заговора — добави Синия. — Оказва се, че Сам Кент е оставил доста документи. А от това следва, че госпожица Рийл е изпълнила дълга си към родината.

— Глупости! — гневно отсече Тъкър. — Ти си убийца, Рийл! И това няма как да се промени!

— Възраженията ви са взети под внимание, господин директор — примирително се обади Потър. — А така наречената „оферта“ е одобрена от човек, който стои много по-високо от всички присъстващи в тази зала. Затова предлагам да прекратим с театралните изпълнения и да се концентрираме върху задачата.

Роби внимателно наблюдаваше Синия, без да обръща внимание на Тъкър и Потър.

Неговият човек драскаше върху лист хартия и мълчеше.

Това не беше добър знак.

— Може ли да получим малко предварителна информация? — попита той.

— Втори шанс, както вече ви казах! — прогърмя Тъкър. — Сигурно помните Ахмади? Той все още си е в Сирия и чака да се погрижим за него.

— В момента това е доста рисковано — поклати глава Роби.

— Ако тя си беше свършила работата, вместо да убива Дъг Джейкъбс, сега нямаше да водим този разговор! — излая Тъкър. — Нещата вече са в критичната си фаза. По наше мнение Ахмади се съюзява с „Ал Кайда“ и много скоро ще им предложи подготовка, ресурси и официална закрила за действията им в чужбина. Това ще стане веднага след като поеме властта — нещо, което изглежда все по-вероятно. Но ние трябва да направим всичко възможно, за да го спрем!

— Отиваме и двамата, така ли? — попита Рийл.

— Както Роби спомена, в момента е доста рисковано — разпери ръце Тъкър. — А ние смятаме, че ако сте двамата, шансовете ви за успех са по-големи.

— Кой от нас ще стреля? — попита Роби.

— Тя — отговори Потър и махна към Рийл. — Вие ще сте съгледвачът.

— Рийл трябва да довърши мисията си, Роби — добави Тъкър. — Това е част от официалната сделка. Успее ли, проблемите й ще се смятат за приключени.

— Искам го в писмена форма! — отсече Рийл.

— В писмена форма ли? — сбърчи вежди Тъкър. — Откъде, по дяволите, идваш, за да имаш подобни претенции?

— От едно място, което се нарича „Не ти вярвам“ — хладно отвърна тя.

— Нямаш друг избор! — извика Тъкър.

— Може би ще потърсим начин да удовлетворим желанието ви — вдигна ръка Потър.