Дэвид Балдаччи: Перфектният удар

— Не ме е грижа как ще го наречете. Искам гаранции от някой по-нагоре в йерархията, че вие тук ще спазите уговорката.

— Не забравяй, че можеш да влезеш в затвора! — изръмжа Тъкър. — Какво ще кажеш да сключим „споразумение“? Убиваш Ахмади, а ние забравяме за килията?

Рийл спря поглед върху Потър.

— Предпочитам да чуя вашето предложение.

— Колко нагоре в йерархията искате да бъде човекът с гаранциите?

— Доста по-нагоре от вас двамата.

— Списъкът е твърде кратък.

— На мен ли го казвате?

Потър погледна Тъкър, който скръсти ръце на гърдите си и започна да се люлее в стола с поглед в тавана. Приличаше на пораснало хлапе, което не желае да се раздели с боичките си.

— Добре — бавно кимна Потър. — Смятайте го за изпълнено.

Рийл протегна ръка към флашката, която продължаваше да лежи на масата между тях.

— Беше ми приятно да се пазаря с вас — рече тя.

После и двамата се надигнаха с намерението да напуснат заседателната зала.

— Роби, почакай малко — обади се Тъкър. — С теб трябва да обсъдим и други неща.

Рийл погледна Роби и сви рамене.

— Ще те чакам отвън — каза тя и излезе.

Тъкър му махна да се върне на мястото си и обяви:

— Тя се превръща в слабо звено.

— Не виждам нещата по този начин — отвърна Роби. — И защо изобщо ме пращаш с нея? Тя не се нуждае от съгледвач.

— Защото искам да бъда сигурен, че ще се върне. Трябва да отговаря за престъпленията, които е извършила.

— Имаш предвид отстраняването на предатели?

— Имам предвид убийството на двама от моите служители.

— А сделката, която сключихте?

— Няма никаква сделка! — победоносно обяви Тъкър.

Роби стрелна с поглед Потър.

— Току-що й казахте, че има сделка.

— Аз съм от хората, които държат на думата си, Роби — размърда се неловко съветникът. — Но това е извън моите правомощия.

Тъкър насочи месестия си показалец в гърдите на Роби.

— Имай предвид, че ако й кажеш истината, задникът ти ще гние в пандиза, докато си жив! — изръмжа той. — Ние разполагаме с предостатъчно доказателства, че си помагал на врага по всички възможни начини. А този враг се нарича Джесика Рийл!

Роби погледна към Синия, който продължаваше да ниже драскулки върху листа пред себе си.

— Ти какво мислиш за всичко това?

Синия вдигна глава, замисли се за миг и отвърна:

— Мисля, че трябва да отидеш и да изпълниш дълга си.

Очите им се срещнаха.

После Роби стана и тръгна към вратата.

— Ще се видим, ако е рекъл Господ — каза той, преди да излезе.

Синия го настигна още преди да напусне сградата.

— Какви бяха глупостите, които изрече в онази зала? — попита Роби.

— Не бяха глупости, а най-добрият съвет, който бих могъл да ти дам при създалите се обстоятелства — отвърна Синия и протегна ръка. — Желая ви късмет.

Роби колебливо я стисна, изчака отдалечаването на Синия и напусна сградата.

Рийл го чакаше до колата.

— Какво искаха от теб? — попита тя, след като се качиха.

— Вече няма значение, защото знам.

— Какво знаеш?

Роби й подаде листчето, което Синия беше прехвърлил в шепата му при прощалното ръкостискане.

Рийл сведе очи към двете букви, изписани върху него, после вдигна глава. И двамата знаеха какво означават те.

— „Двойна игра“ — прошепна тя.

— Ще ни изиграят номер — кимна Роби.

Залата беше малка и това ограничи бройката на присъстващите наблюдатели, ангажирани в текущата операция.

Потър, временно изпълняващ длъжността президентски съветник по националната сигурност.

Директорът на ЦРУ Тъкър.

Новият номер две в ЦРУ, който изглеждаше малко стреснат, тъй като единият от двамата му предшественици беше убит, а другият беше пострадал тежко.

Шефът на Вътрешна сигурност.

Стегнат белокос генерал-лейтенант, специален представител на Пентагона.

И накрая, Синия.

Едната от стените беше запълнена с огромни екрани, които улавяха и предаваха в реално време постъпващата сателитна информация. Присъстващите се настаниха в удобни кресла, подредени около правоъгълна маса. Пред всеки от тях имаше бутилка минерална вода. Сякаш се готвеха да гледат мач от НФЛ.

Или друг вид състезание, провеждащо се на другия край на света.

Потър погледна към един от електронните часовници на стената.

— Един час до началото — обяви той, а Тъкър кимна.

— Имаме ли готовност? — попита генералът.

— Имаме — отвърна Тъкър.

Беше си сложил слушалки и поддържаше жива връзка с участниците в операцията. Това беше доста трудна задача в държава като Сирия, но Съединените щати разполагаха с достатъчно сили и средства навсякъде по света.