Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Пръстът му докосна един от бутоните на контролния панел. Близкият монитор превключи на снайперисткото гнездо в някаква изоставена офис сграда в центъра на Дамаск.

— За наш късмет, хората на Ахмади така и не разбраха за предишния опит — каза Тъкър. — Но след петдесет и седем минути той отново ще попадне на мушката.

— Кога ще се появи Рийл? — попита Потър.

— След десет минути.

— А Роби?

— Наблюдателният му пост е точно срещу сградата, пред която ще се появи Ахмади.

— Пътят за изтегляне? — попита шефът на Вътрешна сигурност.

— Планиран до последния детайл, надяваме се да проработи — небрежно отговори Тъкър.

— Но все пак има риск, нали? — попита Потър. — Особено на това място.

— За това, което се готвят да направят вашите хора, трябват здрави топки — одобрително промърмори генералът. — Само двама, лековъоръжени и без подкрепление. Ние също пращаме хора в трудни ситуации, но те разполагат с далеч повече ресурси и огнева мощ. Освен това никога не ги изоставяме.

— Тези са най-добрите, които имаме — обади се Синия, предизвиквайки гримасите на Тъкър и Потър.

— Сигурен съм, че е така — каза генералът. — Е, Бог да им е на помощ…

— Дано — почти беззвучно отвърна Синия.

В слушалките на Тъкър прозвуча нечий глас. Той се извърна към останалите и обяви:

— Току-що установихме връзка с Роби. След пет минути ще бъде на позиция. А след седем и Рийл ще заеме мястото си в снайперисткото гнездо. Всичко изглежда наред. Ахмади всеки момент ще напусне правителствената сграда. През следващите четирийсет и осем минути той ще бъде извън обхвата на екипа. А след това разполагат с прозорец от две минути, за да…

Тъкър рязко прекъсна обясненията си. За което имаше основателна причина. На телевизионните екрани се появи тълпа възбудени хора, които тичаха по централните улици на Дамаск. Из въздуха ехтяха автоматични откоси. Разнесе се пронизителен вой на сирени.

— Какво става, по дяволите? — излая Потър.

Заковал поглед в екраните, Тъкър не отговори.

— Хей! — разтърси рамото му Потър. — Попитах какво става?!

Тъкър включи радиостанцията и поиска обяснение за внезапно настъпилия хаос.

— Все още не знаят, но се опитват да разберат — обяви секунди по-късно той.

— Набери Роби, той е на самото място — заповяда Потър.

Тъкър се подчини, на опитите му завършиха без успех.

— Не отговаря. Вероятно е прекъснал връзката.

— Тогава се свържи с Рийл. Намери някого, за бога!

— Гледайте! — викна генералът.

От помещението със снайперисткото гнездо надничаха униформени бойци от сирийските сили за сигурност.

— Как стигнаха толкова бързо до там, да ги вземат мътните? — кресна шефът на Вътрешна сигурност. — Рийл дори не се е появила, за да заеме позиция!

— Цялата операция е компрометирана — обяви Тъкър. — Някъде е станал пробив. — Стрелна с поглед Потър и добави: — Това не трябваше да се случва.

— А Ахмади отново ще се измъкне, а? — изръмжа генералът.

— Такъв вариант не се предвиждаше — промърмори под носа си Тъкър.

— Не можем ли да направим нещо както трябва, мамка му! — изстена Потър.

— Задръж малко! — прекъсна го Тъкър. — Получавам някаква информация.

Притисна слушалките към главата си и напрегна слух. Намръщените черти на лицето му бавно се отпуснаха, преминавайки в тотално смайване.

— Разбрано — промърмори в микрофона той.

— Какво има? — изкрещя извън себе си Потър, изнервен от мълчанието на директора на ЦРУ.

Тъкър се обърна към присъстващите. Лицето му беше бяло като вар.

— Току-що са ликвидирали Ахмади пред правителствената сграда миг преди да се качи в колата си — обяви той. — Смъртта му е потвърдена от достоверни източници.

— Слава богу! — с облекчение възкликна генералът. — Но нещо не ми е ясно. Има ли промени в мисията? Ударът трябваше да бъде нанесен пред хотела!

— Мисията не е променена — спокойно отвърна Синия. — Не и от наша страна.

Шефът на Вътрешна сигурност гледаше с облещен поглед как сирийските сили за сигурност нахлуват в снайперисткото гнездо.

— Все още не разбирам как се озоваха там толкова бързо — озадачено промърмори той, а после се извърна към Тъкър. — Сякаш са знаели предварително за предстоящия удар.

— Някъде е станал пробив — повтори Тъкър с побеляло лице.

— Но Рийл и Роби очевидно са разбрали за него — бързо добави Потър. — Това е единствената причина да нанесат удара пред правителствената сграда.

— Нещо не се връзва — мрачно поклати глава генералът.