Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Защо? — изгледа го Тъкър.

— Нали току-що каза, че Роби е докладвал, че се готви да заеме позиция пред хотела. Освен това каза, че няколко минути по-късно Рийл също ще заеме своето място. Но разстоянието между хотела и правителствената сграда съвсем не е малко. Защо Роби докладва на собствената си агенция едно, а на практика върши съвсем друго? Бих казал, че действа като човек, който не вярва на…

Генералът рязко млъкна и отново се обърна към екраните. Униформените сирийци продължаваха да крещят и да размахват ръце от балкона на снайперисткото гнездо. В следващия миг високият военен се обърна и закова подозрителен поглед в лицето на Тъкър.

Директорът на ЦРУ неволно потръпна и се озърна към колегата си от Вътрешна сигурност, който го гледаше не по-малко подозрително. Понечи да каже нещо, но не му се получи. Очите му не се отделяха от екраните.

— Но въпреки всичко ударът е нанесен перфектно — добави след няколко дълги секунди генералът. — Макар и при… хм, доста необичайни обстоятелства. Бих казал, че това е най-перфектният удар, който някога съм… Всъщност така и не го видях.

— Аз съм на същото мнение — обяви шефът на Вътрешна сигурност.

— И аз — неохотно рече Потър, правейки се, че не забелязва втренчения поглед на Тъкър.

— Роби и Рийл заслужават благодарностите на тази страна! — твърдо отсече генералът.

— А ние ще се погрижим да ги получат — добави шефът на Вътрешна сигурност.

— Ако успеят да се измъкнат от Сирия — мрачно поклати глава генералът.

Ако успеят да се измъкнат живи, поправи го мислено Тъкър.

Чужденците трудно напускаха държави като Сирия, която бе не по-малко затворена за света от безспорните лидери в това отношение Северна Корея и Иран. Особено когато тези чужденци идваха от Запада.

Чужденците бяха обект на подозрения.

Американците бяха откровено мразени.

А когато американски оперативни агенти току-що са ликвидирали един потенциален лидер на страната, тяхната съдба бе предрешена: екзекуция, следвана от публично излагане на обезглавените им трупове.

Единствената добра новина за подобни хора бе фактът, че границите на Сирия се охраняваха зле. Те бяха неясни и променливи точно като политиката на страната в настоящия момент въпреки традиционните анонси, че е една от „люлките на човешката цивилизация“.

Роби и Рийл бяха съвсем наясно с всичко това.

Имаха някакъв шанс, но не особено голям.

Смъртоносният изстрел на Рийл бе дошъл от сграда срещу мястото, на което Ахмади се бе готвил да се качи в лимузината си. Най-лесният начин за изтегляне без съмнение би включвал традиционното женско облекло за тази част от света, включително бурка, скриваща голяма част от лицето. Но в повечето случаи сирийските жени не се съобразяваха с традиционните мюсюлмански одежди. Пълното забулване дори бе официално забранено в университетите и обществените институции. Това бе наложено от едно правителство, клонящо към светски модел на управление, което приемаше подобно облекло като риск за сигурността и съответно потенциално прикритие за терористични атаки. От всичко това следваше, че бурката ще е по-скоро червен флаг, отколкото някакво прикритие.

Все пак тя можеше да използва хиджаб — покривало за долната част на лицето, което беше почернила и състарила с майсторски положени фалшиви бръчки и тъмни петна. А под дългата черна роба беше прикрепила достатъчно подплънки, за да изглежда поне с трийсет килограма по-дебела. Дегизировката се допълваше от бавната походка и приведената фигура на седемдесетгодишна жена.

Рийл взе в ръка една пазарска кошница, напусна стаята и тръгна към асансьора, пред който вече чакаше някакъв мъж. Вратата се плъзна встрани и Рийл влезе в кабината. Минута по-късно асансьорът спря на партера и тя се измъкна навън.

Точно навреме, за да се отмести от пътя на полицаите, които нахлуха в сградата. Те сграбчиха мъжа, който слезе с нея. Същата съдба сполетя още няколко сирийци, които се намираха във фоайето. Част от униформените се натъпкаха в кабината, а други поеха нагоре по стълбите.

Рийл изчака известно време, преди да продължи пътя си. Когато се озова навън, улицата вече беше задръстена от полицейски коли. Навсякъде се виждаха хора. Едни крещяха, други плачеха, а трети гневно скандираха.

Пламна някаква кола. Автомати трещяха във въздуха. Пръскаха се витрини. По-надолу по улицата избухна експлозия.

Рийл се присъедини към групичка жени, които бързаха към близката пряка.