Дэвид Балдаччи: Перфектният удар

Всички, които бяха наблюдавали на живо развоя на събитията в Дамаск.

Роби и Рийл получиха Кръст за особени заслуги в разузнаването — най-високата награда на ЦРУ. Тя можеше да се сравнява единствено с Медала на честта и обикновено се присъждаше посмъртно само за проявен героизъм при изключително опасни обстоятелства.

Еван Тъкър изчете списъка с техните постижения, които включваха не само операцията в Дамаск, но и тази в Канада. Рийл и Роби пристъпиха напред.

— Все още нищо не е приключило — изсъска Тъкър в ухото на Рийл, докато закачаше кръста на ревера й.

— Разбира се, че не е — отвърна Рийл.

Потър повтори церемонията с Роби.

— Трябва да вземеш страна по този въпрос, Роби — прошепна той.

— Вие също, господин съветник — спокойно отвърна Роби. — Но трябва да обмислите позицията си крайно внимателно.

Навън двамата бяха поздравени от Синия.

— Благодаря за предупреждението — тихо рече Роби.

— Изпълнявах дълга си, нищо повече.

— Тъкър е доста ядосан.

— Трудно ми е да кажа още колко време ще остане начело на агенцията — поклати глава Синия.

— Дните му са преброени, така ли?

— Вероятно. Не бих казал, че е най-добрият директор на ЦРУ, който сме имали.

— Може би сега е моментът да се кандидатираш за мястото му — подхвърли Роби.

— Не, благодаря — поклати глава Синия. — Достатъчно съм разнебитен от това, което върша.

Роби и Рийл се качиха в колата, напуснаха „Кемп Пиъри“ и поеха на север. И двамата мълчаха, защото нямаше какво да си кажат. Напрежението през последните две седмици буквално ги беше изцедило.

Роби я изненада малко, след като навлязоха във Вашингтон.

— Искам да те запозная с един човек — обяви той.

Спря пред училището. Десетина минути по-късно от входа започнаха да излизат деца с раници на гърба.

Роби я забеляза, слезе от колата и й махна. Джули Гети предпазливо се приближи.

— Какво търсиш тук?

— До скоро се оплакваше, че не идвам, а сега ме питаш какво търся тук — отвърна Роби.

Джули обърна поглед към колата.

— Коя е тази?

— Качи се и ще разбереш.

— Джеръм трябва да дойде да ме вземе.

— Няма страшно. Обадих му се, че ще дойда аз.

Качиха се в колата и Роби ги представи една на друга.

— Джули, Джесика…

Двете си кимнаха, а след това отправиха въпросителни погледи към Роби, който се включи в трафика.

— Къде отиваме? — попита Рийл.

— На ранна вечеря.

Джули стрелна Рийл, която само вдигна рамене.

Роби ги закара в един ресторант в Арлингтън.

— Откъде познавате Уил? — попита Джули, след като се настаниха на масата.

— Приятели сме.

— А заедно ли работите?

— Понякога.

— Аз знам с какво се занимава той! — предизвикателно заяви Джули.

— Значи знаеш, че понякога може да бъде истински досадник — отвърна Рийл.

Момичето се облегна в стола си и на лицето му разцъфна усмивка.

— Мисля, че те харесвам — обяви то и се извърна към Роби. — Къде е суперагент Ванс?

— Предполагам, че си върши суперагентската работа — отвърна той.

Джули отново насочи вниманието си към Рийл.

— Значи и ти вършиш същото, което върши той?

Рийл отхапа от хлебчето, което държеше в ръка.

— Двамата вършим различни неща.

— Как върви училището? — намеси се Роби.

— Добре. С какво сте се занимавали напоследък вие двамата?

— С това-онова.

— Аз следя новините и знам какво става по света. Напоследък да сте ходили в чужбина?

— Не, напоследък не — отвърна Рийл.

— И ти лъжеш добре, също като него.

— Това лошо ли е?

— Не. Обожавам хората, които умеят да лъжат. Самата аз непрекъснато го правя.

— Мисля, че и аз започвам да те харесвам — обяви Рийл.

— Преди време допуснах грешка, Джули — рече Роби и сложи ръка върху рамото на момичето. — Но това няма да се повтори.

— Това означава ли, че ще идваш от време на време?

— Да, означава.

— С нея ли?

— Зависи ще искали.

Джули очаквателно я погледна.

— Бих могла — несигурно отвърна Рийл и хвърли въпросителен поглед към Роби.

След вечерята закараха Джули до дома й. Тя ги прегърна и двамата. Рийл неловко я притисна към себе си, а след това остана да гледа как изкачва стълбите към входната врата.

Изчака Роби да потегли и рязко попита:

— Какво беше всичко това, по дяволите?

— Кое? Вечерята ли?

— Такива като нас не ходят на вечеря с… нормални хора.

— Защо? Нима правилникът го забранява?

— Ние току-що ликвидирахме един лидер на терористите, Роби. И едва се измъкнахме. Много лесно можехме да се окажем с отрязани глави в някоя смърдяща дупка в Сирия. Не бива да вечеряме с една невинна тийнейджърка, а след това да стреляме по мръсниците.