Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Хубав ден — подхвърли Роби.

— Ще бъде още по-хубав, когато заковем мръсника — отвърна Уиткъм.

— И аз мисля така.

— След заседанието направи опит да подплашиш Тъкър, нали?

— Беше заел защитна позиция.

— Какво друго да направи? Тъкър е голям срам за нас, но честно казано, аз не виждам как можем да го изобличим. Просто нямаме доказателства независимо от усилията, които положихме.

— Стрелците са били от агенцията.

— А мотивът на Тъкър?

— Светът отива по дяволите, а ЦРУ се изстрелвало върха на пирамидата както по бюджет, така и по влияние — двата Свещени граала в разузнавателния сектор.

— Нямаме доказателства — поклати глава Уиткъм. — Адвокатите му ще ни разкъсат на парчета. Може ли някой от стрелците да ни бъде от полза?

— Те не фигурират в личния състав. Били са просто наемници. Кент е мъртъв, също като Гелдър, Декър и Джейкъбс. Всички пробойни са запушени.

— Признавам, че е действал изключително ефикасно.

— Но все пак е допуснал грешка.

— Каква?

— Оставил ни е една забравена улика.

— Какво? — объркано го погледна Уиткъм.

— По-скоро „кой“, сър. Жена на име Карин Минън. Работи като лекар в ЦРУ. Именно тя ми прикачи проследяващото устройство. Била е близка с Рой Уест и е знаела за „бялата книга“.

— „Бялата книга“?

— Наричаме я още „Книга на Апокалипсиса“. Разработка, в която са описани всички подробности, свързани с нападението срещу Г-8 — страна по страна, убийство след убийство, дело на ислямски терористи. Има отделен раздел, в който е описано какво трябва да се направи след убийствата с оглед да се увеличи световният хаос.

— Но нападението в Канада беше насочено срещу арабските лидери, а не срещу Г-8.

— Точно така. Обърнали са посоката на удара, изложен в документа на Уест. Нападение срещу мюсюлманските лидери, организирано от… — Роби не довърши изречението си.

— Не от воюващите фракции в Близкия изток — довърши вместо него Уиткъм. — А от Тъкър и неговите кретени в ЦРУ, чиито гафове стават причина страната ни да затъва все по-дълбоко.

— Страхувам се, че новите доказателства не подкрепят подобна теза, сър.

— Нови доказателства?

Роби махна към една фигура, която току-що се беше появила на пътеката. Уиткъм веднага забеляза, че жената се приближава с колебливи стъпки.

— Бях я прибрал в едно малко скривалище — поясни Роби. — Страхувах се за сигурността й.

Карин Минън се изправи пред тях.

— Бих ви представил, но вие вече се познавате — отбеляза Роби.

Уиткъм не отделяше поглед от уплашеното лице на жената. След известно време се овладя и се обърна към Роби.

— Не съм сигурен, че разбирам какво става тук.

— Един мой приятел направи малко проучване на вашето минало и се натъкна на едно откритие. Играли ли сте футбол във Военноморската академия заедно с Роджър Стаубак? Той е бил в по-горен курс и играел куотърбек, докато вие сте били защитник. И все пак трябва да е било вълнуващо за вас, защото този човек е носител на купата „Хайсман“, спечелил е последното първенство на флота, Супербоул и още куп високи награди, които са му отредили място в Залата на славата. Една доста впечатляваща спортна биография.

— Наистина е така, но нека се върнем на въпросите, които обсъждаме — отвърна Уиткъм.

— Докато е бил активен спортист, този човек е имал и прякор. Доста подходящ за куотърбек, защото при играта му пада яко тичане. Какъв беше този прякор?

— Роджър Лисицата — обади се с тих глас Минън.

— Точно така — каза Роби. — Роджър Лисицата. С него се е представил и на Рой Уест, който му е изпратил апокалиптичния сценарий. Така започва всичко. Аз обаче не мисля, че това е било дело на Роджър Стаубак… — Показалецът му се насочи към гърдите на Уиткъм. — То е било ваше дело.

— Признавам, че съм доста объркан, Роби — реагира съветникът. — Освен това ние с теб вече обсъдихме този въпрос и единодушно стигнахме до заключението, че цялата вина пада върху Еван Тъкър. След срещата при президента ти го притисна именно с моята благословия.

— За да приспя вниманието ви. И да ви накарам да се появите тук, за да обсъдим професионалното унищожение на Тъкър. Не крия, че този човек е безполезен тъпак, но не е предател. Вие сте предателят.

Уиткъм бавно се изправи и погледна надолу към Роби.

— Нямаш представа колко много ме разочарова. Всъщност аз съм повече обиден, отколкото разочарован.

— Цял живот се занимавам с ликвидирането на лошите, сър — поклати глава Роби. — Избивам чудовищата едно след друго. Един терорист, после друг… Добър съм в своята работа и искам да продължа да я върша.