Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Напротив. Според мен Джейкъбс и Гелдър случайно са се натъкнали на нещо. Другата страна се е усетила и е побързала да ги премахне. Вероятно тук е имал пръст и Декър. — Ванс щракна с пръсти и възкликна: — Ама разбира се! Той беше председател на Комисията по разузнаване! Ето я връзката!

— Може би си права.

— Ще видим. Както каза, картината засега е неясна.

И още как, помисли си Роби.

— Кога си тръгваш? — попита Ванс.

— Веднага след като проуча някои неща тук. Сигурен съм, че нашите две служби ще сложат нещата под похлупак. Понякога истината усложнява всичко.

— Не мисля така — поклати глава Ванс. — Не и в този случай. Добрите наритаха задниците на лошите, при това съвсем официално. Този факт няма защо да се крие. А Щатите току-що спечелиха важни точки в Близкия изток. Ние им спасихме живота, нали? Въпреки че в списъка на участниците личат имената на хора, които не са наши фенове.

— Може би вече са на друго мнение — подхвърли Роби и се изправи. — Време е да тръгвам.

— Дано си разбрал, че в някои случаи комуникацията върши добра работа — каза тя.

Гласът прозвуча в слушалките му още преди да измине десетина крачки по тротоара.

— Твое дясно.

Той вдигна глава и веднага засече Рийл, която го чакаше зад ъгъла. Забърза към нея и двамата поеха по една от задните алеи.

— Кент е мъртъв — съобщи той.

— Не беше трудно да разбера — отвърна тя. — Мозъкът му се е разпилял по цялата улица.

— Джонсън е изчезнал.

— Той е бил предпазен бушон, нищо повече. Само Кент е бил наясно с целия замисъл. Останалите са били просто изпълнители, които няма да ни отведат доникъде. Връзката е прекъсната. Кент е бил ключът, а Джонсън е имал задачата да го ликвидира при провал.

— Съгласен съм.

— Но защо не ми каза за ФБР? — попита рязко Рийл.

— Трябваше ли да знаеш? — контрира той.

— Мислех, че действаме като екип.

— Аз пък реших, че ако знаеше за появата на ФБР, вероятно щеше да действаш по друг начин.

— В смисъл?

— В смисъл, че теб те издирват.

— Между другото, какво им разказа за мен?

— Че агенцията ни е възложила задачата да спрем всичко това.

— А Гелдър и Джейкъбс?

— Вярват, че са били убити от хората, планирали днешния удар. А аз им казах, че разсъждават в правилна посока.

— Съмнявам се, че Ванс ще се задоволи с това. Не ми прилича на човек, който ще приеме нечии твърдения, вместо да проведе разследване и сам да си направи заключения.

— Права си. В полицията се опитах да спечеля малко време, нищо повече.

— Добре.

— Но нещата няма да спрат дотук, Джесика.

— Още от самото начало на това приключение си мисля само за това — каза тихо Рийл.

— Има начини да… — започна той.

— Не и в този случай, Роби — прекъсна го тя. — Той може да завърши само по един начин, който не е добър за мен. Но ти ще бъдеш окей. На твое място бих се върнала още сега и бих разказала на Ванс цялата истина. Колкото по-дълго се опитваш да ме прикриваш, толкова по-тежко ще стане за теб, когато всичко излезе наяве.

Роби дори не трепна.

— Наистина ли искаш да губим време в спор за подобни глупости? — хладно попита той.

— Не са глупости. Става въпрос за твоето бъдеще.

— Никъде няма да ходя, Джесика. Това е моето решение и аз възнамерявам да се придържам към него.

— Сигурен ли си?

— Никога повече не ми задавай този въпрос!

— Исках да се убедя, че достатъчно добре разбираш евентуалните последици.

— Някой е заповядал на Джонсън да ликвидира Кент. И аз искам да го пипна.

— Те ще се погрижат да разчистят след себе си, Роби. Всеки момент ще открият тялото на Джонсън. Този идиот е бил мъртъв още в момента, в който е натиснал спусъка срещу Кент. Няма начин да са го оставили жив.

— Ние с теб също подлежим на разчистване — отбеляза той.

— Прав си — отвърна с развеселен глас тя.

— Какво има? — подозрително я изгледа Роби.

— Разчистването ни дава шанс. Те искат да стигнат до нас, но за да успеят, трябва да се покажат, нали така?

— И шансът ни е да стреляме първи — каза той.

— Аз приключих с единичните удари, Роби. Време е за по-категорично послание.

— И как предвиждаш да стане?

— Просто трябва да ми се довериш. Както аз ти вярвах през цялото това време.

— Какво си намислила? Не разполагаме с нищо.

— Не съм детектив, но все пак направих някои базови проучвания — отвърна тя.

— За какво?

— За Роджър Лисицата.

— Знаеш ли кой се крие зад този прякор?

— Мисля, че знам.

— Доказателства?