Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Очите им се срещнаха и Кент замръзна на място. Роби остана с впечатлението, че по лицето му пробяга усмивка на примирение.

— Можеш да ни помогнеш — тихо му подхвърли Роби. ’Знаеш какво искаме.

— Силно се съмнявам — отвърна Кент. — Не мога да помогна нито на вас, нито на себе си.

— Вероятно ще твърдиш, че нямаш представа за това, което се случи?

— Нищо подобно. Просто защото мъртвите не стават за свидетели.

— Я повтори?

— Може ли да ти кажа нещо?

— Едно име ще бъде достатъчно.

— Не, посланието е далеч по-просто. — Усмивката на Кент се разшири. — Сбогом, Роби.

Двамата се гледаха втренчено.

— Роби!

Той се обърна към Рийл, която му махаше от насрещния тротоар.

— Джонсън не е тук! — изкрещя тя. — Няма го!

Очите му се прехвърлиха на коленичилите мъже и започнаха да оглеждат лицата им.

Дик Джонсън действително не беше между тях.

Роби понечи да направи някакво движение, но знаеше, че вече е късно.

Куршумът попадна в лицето на Кент и излезе през тила му заедно с голяма част от мозъка.

Очите им се срещнаха миг преди това.

Чертите на Кент не изразяваха страх, а само примирение.

Роби и Ванс седяха един срещу друг в местния полицейски участък. Пожарът вече беше потушен, а конференцията се премести на друго място. Отначало имаше вероятност да я прекратят, но след като ФБР обеща да поеме охраната, участниците в нея се съгласиха да продължат работа.

Щурмовият екип беше в килиите под строгата охрана на канадските специални части и ФБР. Съвместната операция беше приключила бързо и светът разбра, че с федералните шега не бива и че Канада наистина е верен съюзник на Съединените щати.

Тялото на Сам Кент лежеше в охладената камера на мобилната криминологична лаборатория.

Засега Дик Джонсън се намираше в неизвестност.

— Коя беше жената, която ти извика? — попита Ванс.

След като беше отправила предупреждението за Джонсън, Рийл беше изчезнала в тълпата.

— Работехме заедно, за да предотвратим всичко това — отвърна Роби. — По-късно ще ти разкажа.

— Добре. Значи са планирали едновременното ликвидиране на всички тези лидери?

— Така изглежда.

— За да предизвикат световен хаос.

— Вероятно това е бил планът им.

— А вие как успяхте да го разкриете?

— Чрез дочути тук-там фрази, които постепенно добиваха смисъл…

— Поначало бях убедена, че организирането на тази конференция именно тук е повече от странно. По същото време Г-8 провеждаше среща на тема борба с тероризма в Ирландия, нали знаеш?

— Четох нещо във вестниците — промърмори Роби.

— Доволна съм, че се свързахте с нас, но искам да ме разбереш правилно. Защо не изпратихте свой екип на място? Отлично знаете, че ЦРУ има законно право да действа тук.

— Не съм сигурен, че и канадците мислят така. В миналото сме имали проблеми с тях по въпроса. Затова реших, че намесата на ФБР ще изиграе по-добра роля при осигуряването на подкрепления.

Нищо от това не беше вярно, но Роби не можеше да измисли друго обяснение.

— Важното е, че предотвратихме истинска касапница — добави тя.

— И аз мисля така — каза Роби.

— А жертвата? Ние вече я идентифицирахме. Какво общо може да има един федерален съдия?

— Все още не съм сигурен. Изясняването на случая сигурно ще отнеме известно време. Ако трябва да гадая, бих допуснал, че му е било платено. А може би невинаги е бил съдия.

— Да. — Ванс помълча малко и добави с подозрителен тон: — Освен това той отлично знаеше кой си…

— Така се случи — промърмори Роби, избягвайки погледа й.

— Значи с това си се занимавал, докато беше обърнал гръб на агенцията.

Роби кимна.

— И мога да предположа, че по някакъв начин е свързано със смъртта на Джим Гелдър и Дъг Джейкъбс?

— И на Хауард Декър — добави Роби.

— Декър? Как се вписва той във всичко това?

— Не съм сигурен, Ванс. Картината засега е доста неясна.

— Не си въобразявай, че приемам казаното от теб за чиста монета. Познавам те достатъчно добре. Наистина те бива да говориш, но в крайна сметка да не казваш нищо.

— Казвам ти това, което знам.

— Или по-скоро това, което можеш да ми кажеш. — Тя му хвърли изпитателен поглед и реши да смени темата. — Мъжете, които арестувахме, Роби… Те ми приличат на…

— Много народ работи на свободна практика. А самите ние сме обучили доста такива хора.

— Наемници?

— Най-вероятно.

— Значи ни остава само да открием кой ги е наел.

— Може би никога няма да разберем.