Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Намираха се в хотелската стая на Роби, от която се разкриваше гледка към река Лифи. Той стоеше до прозореца с бинокъл в ръце и наблюдаваше хотела, в който се провеждаше срещата на високо равнище. По всичко личеше, че охраната е доста по-многобройна от участниците в нея.

— Какво ще кажеш за делегациите извън Г-8? — попита той, сваляйки бинокъла.

Рийл седеше на един стол до вратата.

— По принцип са изолирани — отвърна тя. — А твоята Ванс е получила грешна информация. Охраната на тези хора също е осигурена от Г-8 без участието на собствените им гардове.

— И те са се съгласили?

— Не са им оставили избор. Или приемат, или си остават у дома.

— Значи, ако има удар, той ще бъде дело на Запада.

— Не е задължително. Какво пречи да е терористична атака, организирана от хора, които нямат нищо общо с конференцията? Може би в момента в Дъблин действа някоя клетка…

— Нещо определено не е наред — поклати глава Роби. — Просто го усещам.

— И аз имам същото чувство.

Той седна на леглото и се обърна да я погледне.

— Значи пропускаме нещо.

— Това е ясно, но какво?

Той се изправи.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Да открия какво сме пропуснали.

Роби излезе от хотела. Петнайсет минути по-късно се озова в района на конференцията. Периметърът на охраната беше гъст и многопластов. Никой не можеше да премине през него без съответната акредитация.

Двама души излязоха от сграда, която се намираше вътре в периметъра. Носеха костюми и чалми. Не взеха служебна кола, нито такси. Просто тръгнаха пеша. Роби стигна до заключението, че са част от някоя делегация извън Г-8.

Огледа ги, докато минаваха покрай него, а след това реши да ги проследи. От това може би щеше да излезе нещо, а може би не. Но така или иначе, в момента той не разполагаше с нищо.

Мъжете влязоха в близкия хотел и се насочиха към бара. Религията им забраняваше алкохола, но мнозина от тях нарушаваха тази забрана, когато напуснеха своята страна. А по света имаше много малко по-добри места за утоляване на жаждата от тези в Дъблин.

Двамата получиха питиетата си и седнаха на една маса до прозореца. Роби си поръча халба бира и седна на съседната. Пъхна миниатюрните слушалки в ушите си, а смартфона остави на масата. Отпи глътка бира и започна да подслушва разговора, поклащайки глава в такт с въображаемата музика.

Мъжете разговаряха тихо на арабски. Нямаха никаква причина да подозират, че някой от местните жители разбира езика им. В деветдесет и девет процента от случаите щяха да са прави. Но не и в този.

Двамата бяха участници в конференцията, но не разговаряха за Г-8. Скоро в Канада се откриваше друга конференция. В малко градче, близо до Монреал. Роби беше мярнал кратката новина по телевизията. Мястото изглеждаше странно за арабска среща на високо равнище, но в предложението на канадците не липсваше логика. Провеждането на преговори на неутрална територия, максимално отдалечена от насилието и конфликтите в Близкия изток, имаше далеч по-големи шансове за успех. Поне такава беше официалната линия. Освен това канадското правителство поемаше всички разноски — една проява на добра воля от страна на Запада да работи с арабските страни. По политически причини Съединените щати не участваха в тези преговори, но в качеството си на най-близък техен партньор Канада без съмнение се радваше на пълната им подкрепа.

Във въпросната конференция щяха да участват лидерите на най-големите арабски държави, които щяха да се съберат на едно място, за да обсъдят начините за мирно развитие на региона, а не чрез насилие, както се бе получило при Арабската пролет. Двамата на съседната маса не бяха сред участниците, но познаваха отлично повечето от тях. И бяха на мнение, че конференцията няма да стигне до важни решения. Единият се разсмя и подхвърли, че когато нещата опират до разпределение на властта, мюсюлманите са точно толкова несговорчиви, колкото и представителите на Запада. После се заеха да обсъждат лидерите, които ще бъдат там. Някои от тях харесваха, а на други пожелаваха скорошна смърт.

Не след дълго довършиха питиетата си и станаха. Роби би могъл да ги проследи, но не виждаше причина да го прави. За него беше много по-добре да остане на място и да обмисли чутото. Отпи глътка бира и закова поглед в отсрещната стена.

Лидерите на Г-8 бяха главната цел на удара според апокалиптичния сценарий на Рой Уест. Роби и Рийл бяха стигнали до заключението, че хора вътре в Съединените щати са помогнали на враговете на Г-8 да планират нападението в Дъблин. С цел да ликвидират лидерите на най-силните страни в света и да предизвикат всеобща паника. В това имаше логика. Но разговорът между двамата араби в бара го накара да преосмисли тази версия.