Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Дори и когато този човек имаше намерението да ги поведе към катастрофа.

Роби си купи чаша кафе и се загледа в групичка мъже с бради и чалми, които прекосиха улицата и влязоха в поредния магазин. Тук беше пълно с подобни групи. Всичките състоящи се само от мъже. Жени не се виждаха никъде. А той усещаше, че проблемът се крие именно в това.

Въпреки студа седна на открито, за да изпие кафето си. Очите му продължаваха да шарят по улицата, докато най-после се спряха върху друга група мъже, появила се от далечния край на улицата.

— Петима се насочват от изток към хотела в далечния край на улицата — каза в микрофона си той. — Мини покрай тях и ми докладвай какво виждаш.

Броени секунди по-късно Рийл се появи от близката пресечка. Носеше палто с качулка и слънчеви очила. Единствено Роби забеляза как тя намалява ход, докато се разминава с въпросната петорка. Уж гледаше пред себе си, но не беше съвсем така. С крайчеца на окото си сканираше мъжете, без да пропуска и най-незначителните детайли.

Това почти свръхестествено умение се постигаше с дългогодишни тренировки.

— Нищо — прозвуча гласът й в слушалките.

Тя продължаваше да крачи напред.

— Задръж една секунда. Искам да проверя нещо.

Роби я видя как се разминава с някакъв мъж с черна грейка и нахлупена над очите скиорска шапка. Той гледаше в краката си, но не беше трудно да се забележи, че също изучава обстановката.

Няколко крачки след като се размина с него, Рийл отново включи микрофона си.

— Бинго! — обяви тя. — Ти си на ход.

Роби се изправи и тръгна след човека с черната грейка.

— Говори — промърмори в микрофона той.

— Това беше Дик Джонсън. Помниш ли го?

— Преди около две години е напуснал секретните служби, поне така чух.

— „Изчезнал“ е точната дума.

— Сигурна ли си, че е той? Аз го познавах съвсем бегло.

— Взел е мерки да промени външността си. Но няма как да скрие татуировката върху ръката, с която стреля.

— Какво представлява тази татуировка?

— О, съвсем банална. Скорпион с пистолет на жилото и надпис „мама“ на гърба.

— Това би послужило за идентификация не по-зле от пръстов отпечатък.

— Виж го къде отива.

— Мислиш ли, че е част от липсващия персонал, за който говореше Дикарло? Изпратен да осъществи удара?

— Едва ли е дошъл на зимна ваканция в това градче. Тук няма никакви ски писти.

Джонсън свърна зад близкия ъгъл и Роби го последва.

— Тръгни по следващата успоредна улица — разпореди на Рийл той. — Поеми го, след като стигне пресечката. Аз ще изостана, но ще се включа на следващата пресечка. Ще поддържаме ротацията, докато открием къде е отседнал. Така няма да пробудим подозренията му.

— Разбрано.

Смениха се три пъти. Оживените улици улесняваха проследяването. Накрая Джонсън влезе в някаква сграда, която приличаше на пансион. Роби отиде в кафето насреща, седна и зачака.

Гласът на Рийл прозвуча в слушалките няколко минути по-късно.

— Стая 21 на втория етаж. Вътре засякох още трима, за които мога да се закълна, че са като нас.

— Каква ли е общата бройка?

— Във всеки случай са повече от четирима.

— Някой да те забеляза?

— Един ме зяпаше доста упорито. Това ме принуди да заговоря на немски човека на рецепцията. Той не разбра нито дума, но онзи явно изгуби интерес и се разкара. Слава богу, че преди време си направих малки корекции на лицето. Но ти нямаш пластични операции, затова се дръж настрана. По възможност с нахлупена над очите шапка и без да говориш много, освен ако не е на чужд език.

— Ясно — рече Роби.

— А сега какво?

— Оставаме с Джонсън и екипа му. Надявам се, че те ще ни отведат където трябва. Имаш ли идея какво се готвят да направят?

— Сигурно ще обиколят терена с разузнавателна цел.

— Твърде вероятно е — каза Роби.

— Тогава ли ще ги ударим?

— С удоволствие, но имаме малък проблем.

— Оръжията ни не са у нас.

— Именно. В същото време не забелязах Джонсън да носи пропуск или значка като охранителите, които срещнахме. Това повдига въпроса как са вкарали оръжието си в периметъра. То трябва да е някъде, защото едва ли се готвят да претрепят с тояги чалмите.

— Вкарали са го предварително — предположи Рийл.

— В комплект с всичко останало, което ще им бъде нужно за операцията.

— Което може би ще реши нашата дилема.

— С един куршум два заека.

— Би било прекрасно — каза Рийл.

— Да, наистина.

Дик Джонсън се раздвижи късно вечерта. Роби и Рийл тръгнаха след него. Бяха се преоблекли изцяло, за да изглеждат максимално различно.