Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Конференция в Канада с участието на лидери от много арабски страни.

Мислите му бавно се насочиха към удара, който Джесика Рийл така и не бе осъществила.

Ахмади. В Сирия. Според мнението на Синия целта на САЩ била да му попречат да дойде на власт, за да може тази власт да бъде предадена в ръцете на по-сговорчиви фракции.

Роби остави бирата си на масата. Докато пенливата течност се спускаше към стомаха му, мислите му изведнъж се избистриха.

Това беше грешката им. Бяха повярвали, че организаторите на всичко това ще следват стриктно апокалиптичния сценарий на Уест. Но това беше чиста теория, а не факт. Удар щеше да има, но не срещу представителите на Г-8, които бяха охранявани прекалено добре.

Но можеше ли да се каже същото за срещата на арабските лидери, събрали се в малкото градче, близо до Монреал? Там те щяха да бъдат като риби в аквариум. Отстраняването им с един удар щеше да предизвика пълен хаос в един от най-нестабилните райони на света. Режимите щяха да падат един след друг, предизвиквайки вакуум във властта. Десетки фракции щяха да предприемат бойни действия, за да запълнят този вакуум. А някои от тях със сигурност щяха да получат помощ отвън. Може би онези, които стояха зад всичко това, се надяваха бъдещето да изглежда точно така, както миналото.

А след това апокалиптичният план на Рой Уест щеше да бъде наложен със сила, но не по параноичната схема на своя автор.

Роби стана и тръгна обратно към хотела.

Отговорът не беше в Дъблин, а на близо пет хиляди километра от тук.

Два часа по-късно Роби и Рийл бяха събрали багажа си, бяха напуснали хотела и се намираха на летището.

— Сигурен ли си, Роби? — попита го за пети път Рийл.

— Ако искаш гаранции, нямам как да ти ги дам. Но иначе съм адски сигурен!

— А ако грешиш? — тихо промълви Рийл, извърнала поглед към остъклената стена на терминала. — Ако нещо се случи тук, след като си тръгнем?

— Значи е било писано да се случи — тръсна глава той. — Аз поемам цялата отговорност.

— Не ме интересува кой ще поеме отговорността.

— Мен също. Просто търся начин да предотвратя това.

— Значи, вместо да избият лидерите на Г-8, те възнамеряват да ликвидират държавните глави на близкоизточните страни? Това е доста драстично отклонение.

— Не съм го планирал аз, следователно не мога да гарантирам за логиката.

— Но въпреки това е огромен риск.

— Да, така е.

— Дори всичко да мине по план, пак става въпрос за един катастрофичен сценарий.

— Западът беше свикнал да си избира марионетки и да ги поставя на власт. Марионетката ограничава правата на мнозинството и регионът се успокоява. Спомни си за иранския шах. Садам също беше наш приятел, преди да се отметне. Лично аз съм сигурен, че те правят много внимателна селекция на хората, които поставят на власт. Помниш ли Ахмади? Един човек, в една страна. Досега ги отстранявахме поединично, но нещата се променят. Те искат да поставят марионетките си навсякъде едновременно.

— Но и в Канада ще има мерки за сигурност.

— Не като тези в Дъблин. Ще бъдат от по-друг вид.

— Но въпросът как ще ги спрем само двамата продължава да стои.

— Разполагаме с няколко часа полет, за да изработим план — отвърна Роби.

— Наистина ли вярваш, че ще измислим нещо добро за седем часа?

— Не.

— Тогава?

— Разполагаме с осем часа. Поне така пише в разписанието. Ще имаме силен насрещен вятър.

— Престани с глупостите, Роби!

— Час повече си е час повече. Мисля, че сме длъжни да опитаме. Защото иначе то ще се случи.

Качиха се в частния самолет. Излетяха трийсет минути по-късно и поеха на запад.

Роби бе събрал от интернет цялата налична информация за предстоящата конференция. Рийл внимателно я прегледа, облегна се назад и поклати глава.

— Не разполагаме с достатъчно факти, за да предотвратим това, Роби.

— Джанет Дикарло спомена нещо, което може да ни бъде от помощ. Липсващи хора. Мисии, които не би трябвало да се планират. Може би ще срещнем стари познати…

— Може би — замислено кимна Рийл.

Той разкърши схванатите си рамене.

— Няма да разполагаме с много време, след като кацнем. Конференцията се открива утре сутринта.

— Но ако ударят днес, още докато участниците пристигат, ние няма да сме в състояние да реагираме.

— Няма да ударят днес, защото искат всичко да изглежда достоверно. В противен случай ще бъде подозрително. Терористите винаги предпочитат символиката. Затова ще атакуват едва след като конференцията започне работа.