Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Тя стана и протегна ръка.

— А ти? Леглото отзад е изключително удобно.

Роби погледна протегнатата й ръка и бавно отмести очи.

Без изобщо да помръдне от мястото си.

Рийл прибра ръката си.

— Ще се видим в Дъблин — промълви тя и тръгна към частната кабина в края на салона.

— Това няма нищо общо с теб, Джесика — подвикна след нея той.

Тя се закова на място, но не се обърна.

— Има друг човек, така ли? Може би Ванс?

— Не.

— Изненадана съм, че изобщо си намерил време за друга.

— Тя вече не е между живите.

След тези думи Рийл се обърна.

— Случи се наскоро — промълви той.

Рийл се върна на мястото си.

— Искаш ли да поговорим за това?

— Защо? Сама каза, че аз съм машина и нищо повече.

Тя докосна гърдите му с длан.

— Машините нямат туптящо сърце. Ти не си машина. Не биваше да казвам подобно нещо. Искам да ми разкажеш. Разбира се, ако имаш желание.

— Сигурна ли си?

— Няма какво друго да правя през следващите три часа и… — Тя погледна часовника си. — И трийсет и осем минути.

Самолетът продължаваше полета си.

А Роби започна да говори за младата жена, която беше завладяла сърцето му, а след това едва не му беше отнела живота, защото се бе оказала врагът.

В отговор той беше направил единственото, което умееше.

Да я убие.

Това беше нещо, което можеше да разбере само човек като Джесика Рийл.

Сам Кент беше готов за действие.

Беше си взел двуседмичен отпуск от ССВР, където по принцип не се натрупваха купища дела. Там присъдите се издаваха бързо и можеха да минат без него.

Събра малко лични вещи в един сак и целуна за сбогом жена си и децата.

Това не беше необичайно. Кент често заминаваше без много обяснения. Съпругата му приемаше, че това е навик от миналото му, за което той избягваше да говори.

Но този път не ставаше въпрос за неговото минало, а по-скоро за бъдещето му. Или по-точно казано, дали изобщо щеше да има бъдеще.

Джейкъбс, Гелдър, а сега и Декър бяха мъртви.

Кент си даваше сметка, че трябва да жонглира много внимателно, за да не сподели съдбата им. Защото вече имаше врагове и от двете страни.

Рийл и Роби бяха сред най-опасните, но въпреки това той не мислеше толкова за тях, колкото за противника си от другата страна. Единственият начин да се измъкне беше да направи така, че планът им да успее. Или поне неговата част. После нещата излизаха от прекия му контрол — и никой не би имал право да го обвинява в случай на провал.

Най-после беше получил шанс да се върне на полева работа след дългите години, прекарани зад бюрото. Отдавна беше наясно, че бездействието бавно го убива. Беше изпитал огромно удоволствие да ликвидира онзи идиот Антъни Зим. Тъкмо това му липсваше.

Той пристигна на летището и вкара колата си в паркинга за продължителен престой. Нощта беше чудесна. Ясно, обсипано със звезди небе, лек вятър. Полетът обещаваше да е хубав. Но след кацането трябваше да се мобилизира, защото имаше да свърши куп подготвителна работа.

А от подготвителната работа зависеше успехът или провалът. При добро планиране оставаше само точното изпълнение на указанията. Дори наложилите се в последната минута промени се реализираха по-лесно, когато човек разполагаше с точен и добре обмислен план.

В сака му нямаше оръжие. Този път не се нуждаеше от него, защото не беше изпълнител, а мозък на операцията.

Това го натъжаваше малко, но той беше достатъчно трезв, за да си дава сметка, че на неговата възраст е длъжен да се откаже от доста неща. А когато операцията приключеше, бъдещето щеше да е колкото ясно, толкова и несигурно. Ясно за онези, които знаеха какво предстои да се случи. И доста мрачно за всички останали. Гърбът му потръпваше от електрическите вълни на възбудата, примесени с ужас. След тази операция светът със сигурност щеше да се промени. Към по-добро, както силно се надяваше.

Той взе автобуса за терминала, показа паспорта си, предаде багажа, мина през граничната проверка и се насочи към чакалнята за международни полети.

Непредвидените участници бяха ясни.

Роби и Рийл.

За него нападението в мола беше напълно достатъчно доказателство. Четирима професионалисти, пометени от двама, които бяха далеч по-добри от тях.

Една битка беше загубена, но не и войната.

Главната цел на операцията в мола беше отстраняването на източника на Рийл. Разчистването след нея им донесе доста неприятности. Новината зае челно място в емисиите, а ФБР и МВС се озоваха в една въртележка, в която със сигурност щеше да им се завие свят, докато истината не ги захапеше за задника. Дори без да подозират за съществуването й.