Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Намираха се в някакъв склад.

— Казвай накъде! — нетърпеливо извика той.

Рийл сякаш не го чу.

— Джесика! — изръмжа той и я обърна към себе си. — Знаеш ли как да се измъкнем от тук?

Тя тръсна глава да излезе от вцепенението и махна наляво.

— Натам. Ще излезем от източната страна. Следвай ме. Скоро се озоваха извън мола и бързо се насочиха към покрития паркинг. Минута по-късно вече бяха в колата. По всичко личеше, че са успели да се измъкнат.

Но само докато до слуха им не достигна свиренето на движещи се с висока скорост гуми.

Подкреплението на мъртъвците.

Което се приближаваше наистина бързо.

— Внимавай! — изкрещя Роби.

За друго просто нямаше време.

Рийл светкавично даде на заден и се насочи директно към джипа. Роби се стегна за удара, но той така и не дойде.

За миг успя да зърне предната решетка на джипа, която сякаш се канеше да глътне задницата на тяхната кола. Но Рийл бе завъртяла волана само колкото да се промъкне в тясната ивица между джипа и бетонната колона.

После направи завъртане на 180 градуса, включи на преден и рязко натисна газта. Върху бетонната настилка на гаража останаха черни следи от гумите й. Колата се стрелна към изхода, разминавайки се с цяла върволица автомобили, навлизащи в паркинга на мола.

Рязко нави волана наляво, прекоси осовата линия и скочи на газта. Купето се разклати, колелата пометоха дълга редица оранжеви конуси. Рийл направи остър завой надясно.

Роби едва успя да си сложи предпазния колан. Пистолетът беше в ръката му, но нямаше по какво да стреля.

Пред тях трафикът беше оживен, но само в едната посока. За съжаление, тяхната. Рийл реши проблема, като превключи на британски стил, прехвърляйки се в другото платно.

Не след дълго се измъкна от задръстването и тръгна да пресича насрещния трафик по диагонал, без да обръща внимание на червения светофар. Успя някак да си проправи път до първата пресечка вляво, като в хода на този процес изгуби един от тасовете на джантите. После натисна педала до дъно и се върна в дясното платно.

Вече отвсякъде се чуваше вой на сирени.

— Добре сме — промърмори Роби, след като се обърна да погледне назад. — Можеш да намалиш, за да не правим впечатление на ченгетата.

Тя вдигна крак от газта, изчака за миг на знака стоп, а след това се смеси с движението. Броени минути по-късно излязоха на някаква магистрала и полетяха по нея със сто и десет километра в час.

— Съжалявам за приятеля ти — каза Роби, докато прибираше пистолета си.

— А аз съжалявам, че продължаваш да го повтаряш — рязко отвърна тя.

— Кой беше той?

— Казваше се Майкъл Джофри, а аз съм виновна за смъртта му.

— Наистина ли? — погледна я той. — Защото останах с впечатлението, че онези го застреляха случайно, докато се целеха в теб.

— Не проверих за наблюдателен екип, Роби. Знаех, че трябва да има такъв, при това законен. Винаги проверявам, но този път пропуснах.

— Как се случи това?

— Куршумът на единия рикошира в някакъв контейнер за боклук и улучи Майк в окото. Беше мъртъв още преди да падне.

— А след това?

— Гръмнах мръсниците. По един куршум за всеки. Не бяха нищо особено. Появиха се тичешком, сякаш изобщо не очакваха, че някой може да отвърне на огъня им. Глупаци.

— Всъщност и моите не бяха нищо особено — отбеляза Роби.

— Чудя се защо — обърна се да го погледне тя.

— Може би най-добрите им хора са вече в Ирландия — отвърна той и се наведе да включи радиото. — Дай да видим дали ще кажат нещо за стрелбата в мола.

Не казаха нищо. Но една друга новина привлече вниманието им. Говорителят наблегна на детайлите, макар че те съвсем не бяха много.

После дойде ред на останалите новини. Роби изключи радиото и втренчено я погледна.

— Някой е видял сметката на Хауард Декър!

— Разчистват терена, Роби — рече тя. — Мръсниците планират не само да реализират налудничавия си план, но и да се измъкнат невредими. Но няма да стане! Защото възнамерявам да им вкарам по един куршум между очите. На всички до един. Ще стрелям по тях, докато ми свършат патроните.

Той протегна ръка и докосна рамото й.

— Какво правиш? — учудено го погледна тя.

— Съжалявам за Майк. Можем да отидем някъде, докато ти мине. А що се отнася до Гуен…

— Няма да оплаквам никого! — прекъсна го тя.

— Мисля, че имаш нужда от това — меко рече той.

— Не ме познаваш. По-добре остави жалейките на някой, който си пада по тях. Аз съм убиец, Роби. Около мен непрекъснато умират хора.