Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Но въпреки това този човек е тръгнал да действа на своя глава — обади се Колуел.

— Това може да се обясни по няколко начина — отвърна Уиткъм.

— Всяко обяснение ще бъде проблематично, ако той се е съюзил с Джесика Рийл, която е отговорна за смъртта на Джим Гелдър и Дъг Джейкъбс — мрачно отбеляза Тъкър.

Синия му отправи предупредителен поглед, но той продължи:

— Чувам теории, според които Гелдър и Джейкъбс са били предатели. Научих, че неотдавна е бил убит и Рой Уест, бивш анализатор в ЦРУ. Подозира се, че Рийл и Роби са били там.

— А пък ние за пръв път чуваме за подобни спекулации! — остро отвърна Уиткъм.

— Именно защото са спекулации — контрира Тъкър. — Аз не съм наясно кой къде стои в тази работа. Не съм сигурен дали Рийл, Роби, или и двамата заедно са на наша страна или не. Това, което знам, е, че умират хора и за това си има причини. Залогът може да се окаже астрономически, но никой не е в състояние да определи нито конкретните параметри, нито действителната мотивация.

— Ами Декър? — тихо попита Уиткъм. — И той ли е бил замесен? Още един предател, ликвидиран от Рийл?

— Не знам — притеснено поклати глава Тъкър. — Просто не знам!

— Според Роби именно Джесика Рийл е спасила него и Дикарло в онази нощ. Тя е била контраснайперистът, оставил всичките онези гилзи. Ако наистина е така, много трудно бих приел, че тя е предател.

— Но ако е застреляла Джейкъбс и Гелдър, тя е най-малкото убиец! — остро отвърна Тъкър, после, очевидно съжалил за избухването си, по-спокойно добави: — За предателите си има съд. Не може да дебнеш и да разстрелваш хората само защото подозираш, че са извършили нещо нередно.

— Но всички виждаме, че все пак се случва — каза Уиткъм. — Лично аз не съм готов да съдя Рийл толкова строго, в случай че тези хора наистина са предали родината си. Още повече че нито в досието на Рийл, нито в това на Роби има някакви доказателства, че самите те са станали предатели.

— Но същото важи за Джим Гелдър и Дъг Джейкъбс — намеси се Тъкър.

— Вземам си бележка — кимна президентът. — Но ще прекосим този мост само ако или когато стигнем до него. Засега ще насочим усилията си към решаване на проблема, което означава да открием по най-бързия начин Роби и Рийл. Ако все пак се окаже, че по някакъв начин работят за нас, тяхното съдействие ще е безценно за изясняване на ситуацията.

— А ако работят срещу нас? — попита Тъкър.

— В такъв случай съдбата им е решена — отсече президентът и огледа лицата на присъстващите. — Някакви възражения?

Такива нямаше и президентът се надигна.

— По-късно днес отлитам за Ирландия, но искам да ме държите в течение. Това е най-важният ни приоритет. Никакви решения, преди да бъда уведомен, ясно?

Присъстващите закимаха.

Президентът тръгна към вратата, отворена от агента на Сикрет Сървис.

Останалите го изпратиха със ставане на крака.

Уиткъм седна пръв, другите го последваха.

— Каква всъщност е нашата позиция във всичко това, Гюс? — попита Тъкър.

— Президентът беше изключително конкретен, Еван — леко изненадано отвърна съветникът.

— Да, по въпросите, които бяха обсъдени. Но други изобщо не бяха засегнати.

— Мисля, че отговорите се подразбират, но все пак ще ти подам един жокер — ако проблемът не бъде решен по задоволителен начин, ще последва търсене на отговорност.

Съветникът изгледа последователно Тъкър, Колуел и Синия, след което натъртено повтори:

— Пълна отговорност!

— С колко време разполагаме? — попита Колуел.

Уиткъм се изправи в знак, че заседанието е приключило.

— С почти никакво.

Рийл и Роби слязоха от наетата кола, разделиха се и влязоха в мола през различни врати.

Комуникираха с помощта на портативни радиостанции, включени на защитени честоти. Роби беше настоял да действат като по време на операция, а Рийл охотно прие. По принцип не очакваше проблеми, но беше наясно, че нещата рядко се случват перфектно.

Роби знаеше, че това е едно добро житейско правило. Перфектността бе рядък гост при операциите на терен.

Тя крачеше по главния коридор на мола. В ранния следобед посетителите бяха малко, но това скоро щеше да се промени.

Целта й беше „ГеймСтоп“, който се намираше в източния край на мола.

— Десет крачки до обекта — обяви в микрофончето Рийл. — Ще ти дам сигнал, после тръгвам на запад, към тоалетните.

— Разбрано — отвърна Роби.

Той се намираше на горното ниво, нахлупил качулката ниско над челото си. Очите му проследиха Рийл, която подмина „ГеймСтоп“ и докосна брадичката си с пръст.