Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Ами ако споделим подозренията си с Ванс? Тя може да ги пусне нагоре по веригата.

— Няма да предприемат нищо, преди да се срещнат очи в очи с нейните източници. А тя няма как да им признае, че това сме ние, защото веднага ще я арестуват. По същата причина и ние не можем да направим нищо. Следователно този вариант отпада.

— Разполагаш ли с фалшив паспорт, за който никой не знае?

— Разбира се — каза Роби.

— В такъв случай не виждам причина да не тръгнем за Ирландия.

Роби отново се приведе над компютъра.

— Може би си права.

— Но преди това искам да проверя още нещо — каза Рийл.

— Какво?

— Приятелят — отвърна тя и извади телефона си.

— Къде е този приятел? Можем ли да му се доверим?

— О, да — кимна тя. — Работи в мола.

— В мола? И с какво се занимава?

— С видеоигри на професионално ниво. И с някои други работи.

— Може ли да открие нещо, което да ни бъде от полза?

— Истинското име на Роджър Лисицата. Защото мръсникът трябва да умре, а аз съм тази, която ще дръпне спусъка.

В помещението бяха петима. Еван Тъкър.

Синия.

Гюс Уиткъм, съветникът на президента по националната сигурност.

Директорът на ФБР Стив Колуел.

И президентът на Съединените щати.

— Някакви следи към убиеца на Хауард Декър? — попита президентът.

— Все още не, сър — поклати глава Колуел. — Ударът прилича на екзекуция. Открихме куршума, но липсва оръжието, с което е изстрелян.

— И никой нищо не е видял, така ли? — учудено попита президентът. — Но това се е случило в обществен парк, за бога!

— Разследването продължава, но за съжаление, все още не сме открили свидетел.

— Възможно е и да няма свидетели — обади се Тъкър. — Ако ударът е дело на професионалист, той без съмнение е подбрал най-подходящия момент.

— Но с каква цел? — продължи да настоява президентът.

— Може би има връзка с дейността на Декър в Комисията по разузнаването — каза Синия.

— А има ли връзка с убийствата на Гелдър и Джейкъбс? — попита президентът, облегна се назад и започна да оглежда лицата на присъстващите, чакайки отговор.

— Това е твърде вероятно, защото всички са били свързани с разузнаването — отвърна Тъкър.

Президентът закова поглед в лицето на Колуел и процеди:

— А ние нямаме напредък по разкриването на тези престъпления, така ли?

— Имаме известен напредък — смотолеви директорът на ФБР.

— Добре е да го чуем — обади се Тъкър. — Известният напредък винаги е добре дошъл, дори когато е минимален.

Двамата директори се спогледаха.

— Да не забравяме и инцидента във влака на „Амтрак“! — остро се намеси Уиткъм. — Там има опити за прикриване, въпреки че загубите са значителни. — Той замълча за миг и хвърли кос поглед към президента. — Разбира се, стои и неотложният проблем с Джесика Рийл. И с Уил Роби, ако съм разчел правилно чаените листенца… — Очите му се заковаха в лицето на Тъкър. — Той още ли е неоткриваем?

Тъкър кимна, погледна към Синия и отмести очи.

— А знаем ли с какво се занимава, след като е извън обсег?

— Само мога да гадая, Гюс — сви рамене Тъкър.

— Проведох един разговор с Роби — обяви Уиткъм, после с леден глас добави: — Малко преди да се превърне в свободна единица… Той ми разказа някои доста тревожни неща.

От изражението на президента пролича, че знае за какво става въпрос.

— Давай, Гюс — рече той. — Тези неща трябва да се чуят.

— Роби сподели, че Джанет Дикарло е била силно обезпокоена от поредица необясними инциденти в агенцията — добави Уиткъм, закова очи в лицето на Тъкър и остро поясни: — В твоята агенция!

— Какви по-точно? — пожелае да узнае Колуел.

Уиткъм сведе поглед към таблета, който държеше в ръце.

— Изчезнали хора. Мисии, които не би трябвало да бъдат провеждани. Липсващи пари. Липсващо оборудване.

Колуел изглеждаше изненадан, но същевременно и доволен.

— Това са сериозни обвинения — каза президентът.

— Разбира се, че са сериозни — като ехо повтори Колуел.

— Аз съм наясно, че враговете на тази страна са заели позиции съвсем наблизо — продължи президентът и хвърли неприязнен поглед към директора на ФБР. — При това не само в ЦРУ, но и в твоето ведомство!

Колуел моментално се отказа от наеженото си държане.

Президентът отново впери поглед в лицето на Еван Тъкър и каза:

— Отначало реших, че става въпрос за изолиран инцидент. Между другото, трябва да ви напомня, че в момента съм тук и разговарям с вас благодарение на куража и уменията на Уил Роби. Ако той е на мнение, че нещо не е наред, аз също мисля така. Ако е казал, че Дикарло е била обезпокоена, значи това е истината.