Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Защо?

— Видя ли историята с онзи влак?

— Какво за нея?

— Били са Рийл и Роби.

— Как разбра?

— Няма значение. Очевидно са направили екип.

Декър нервно преглътна и дръпна каишката на Бруин, който тръгна да гони някаква катеричка.

— При последния ни разговор ти заяви, че подобна възможност е почти изключена. Предполагаше, че са били в центъра на събитията в Арканзас, но се съмняваше, че са започнали да действат заедно.

— Е, очевидно съм сбъркал.

— Този отговор не ме задоволява, Сам. Аз рискувах много и ти добре го знаеш.

— А нима аз не рискувах?

— Не знам. Но по време на същия този разговор ти открито ме заплаши.

— За което ти се извинявам. Но бях подложен на невероятен стрес.

— А аз не бях, така ли?

— Сега трябва да сме единни, Хауард. Дадоха ми ултиматум да открия и да ликвидирам Роби и Рийл.

— Добре. Но как?

— Нуждая се от помощта ти.

— От моята помощ? Какво мога да направя аз?

— Ти си председателят, Хауард. Много можеш да направиш.

— Добре, добре, само се успокой. — Декър се замисли за миг. — Разбира се, че мога да получа информация за реакцията на ЦРУ на последните събития. Там сигурно разполагат поне с приблизителните им координати.

— Точно това ни трябва, Хауард. Да прехвърлим на техния гръб преследването на Роби и Рийл. Ако шикалкавят, притисни ги, настоявай да ти докладват за всяка своя стъпка, докато проблемът не бъде окончателно решен. Кажи им, че държиш да бъдеш информиран за всеки детайл. Ако, или по-скоро когато, локализират двете мишени, ти трябва да си осведомен още преди да изпратят ударния екип.

— За да можеш да изпратиш свой екип, нали?

— Точно така.

— Но защо не оставиш те да свършат тази работа? Така ще бъде по-чисто.

— Защото могат да ги оставят живи, Хауард. И после да ги изслушат какво ще им наприказват.

— Ти… Нима мислиш, че знаят нещо, което може да…

— Да, Хауард. Може да ги насочи към нас. Ние сме в списъка на Рийл. Или поне аз. Но ще бъда наистина крайно учуден, ако ти не фигурираш там. Този въпрос вече го обсъдихме. Никой от двамата не бива да се появява жив във Вашингтон. Разчитаме ти да направиш така, че ЦРУ да ни отведе при тях. Само по този начин ще успеем да свършим работата бързо и относително чисто.

— Но ако те предупредя, най-вероятно ще бъда заподозрян във вмешателство.

— Мисли, Хауард! Те искат да приключат случая не по-малко от нас. За тях той е черна точка, която биха затрупали с толкова много мръсотия, че никой да не открие истината. А сега ми кажи мога ли да докладвам, че се включваш?

— Абсолютно — отвърна без колебание Декър. — Ще направя каквото трябва.

— Благодаря, Хауард. Няма да съжаляваш за това. Ела утре сутринта в кабинета ми, някъде към седем. Така ще имаме време да обсъдим детайлите. Времето сериозно ни притиска.

Кент прекъсна разговора и Декър бавно прибра телефона в джоба си.

Целият трепереше. От страх и съмнения.

Трябва да се справя, направи опит да се стегне той. Трябва да преживея всичко това.

Малкото кученце тичаше насреща му. След него препускаше вече познатата му млада дама, която се опитваше да догони изпуснатата каишка. Той реагира светкавично и успя да я хване, докато кученцето минаваше покрай него.

Задъханата жена спря на крачка-две.

— Това май беше тренировката ви за тази вечер — подхвърли той, подавайки й каишката.

— Много ви благодаря!

— Как се казвате? — подхвърли Декър, оглеждайки безупречната й фигура с опитното око на ценител.

— Стейси. А това мъниче се казва Дарби.

— Здрасти, Дарби — рече Хауард и се наведе да погали кученцето. — Наблизо ли живеете?

Вдигна глава да я погледне, но вместо лицето й видя дулото на пистолет.

— Не — отвърна Стейси. — А вече и ти също.

Куршумът попадна между очите му, придружен от тихото съскане на заглушителя. Декър беше мъртъв още преди тялото му да рухне на земята.

Жената подръпна каишката на кученцето и спокойно се отдалечи.

Роби пътуваше в препълнения вагон на метрото, стиснал никелираната тръба над главата си. Беше със слънчеви очила, ниско нахлупена шапка с козирка и качулка над нея.

Влакът спря на следващата станция. Той не реагира при появата на жената, но не я изпускаше от очи.

Никол Ванс също не реагира. Единствената причина да го разпознае беше предварителният им разговор, по време на който той подробно описа дегизировката си, а също така я предупреди точно в кой вагон ще бъде.