Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Много съжалявам да го чуя — наведе глава Синия. — Тя беше изключително ценен кадър.

— Такива като нея май са на свършване.

— Е, има няколко гнили ябълки, но не е страшно.

— Знаеш, че държа на хората си.

— Да, сър, знам.

Тъкър взе да драска по някакъв лист пред себе си.

— Къде е Роби според теб?

— Със сигурност действа самостоятелно. — Синия замълча за миг, внимателно подбирайки думите си. — Фактически аз го насърчих.

— Какво?! — смая се Тъкър. — Ти си го насърчил да действа на своя глава?!

— И да открие Джесика Рийл — добави Синия.

— Това беше първоначалната му задача! — остро рече Тъкър.

— Исках да кажа да я открие, а не да я убива. Дори да й благодари, че му е спасила живота. А след това да създадат екип.

Лицето на директора почервеня, една вена на слепоочието му се изду и запулсира.

— Екип за какво? — дрезгаво излая той.

— За да свършат това, което трябва. Нещо става, сър. Усетих го още преди Дъг Джейкъбс и Гелдър да бъдат убити. Сред нас има къртици. Роби също го е усетил. Доверявали сме се на хора, които на практика работят срещу ЦРУ.

— Но това бяха изолирани случаи, които отдавна са решени, Роджър — отвърна вече по-спокойно Тъкър.

— Може би не е така — поклати глава Синия.

— Тоест нещата са по-сериозни и вече не говорим само за няколко гнили ябълки?

— Заговорите и конспирациите би трябвало да са художествена измислица. Но фактически те се случват в живота толкова често, че пораждат учудване и дори безпокойство.

— Ние не сме подготвени за борба с мащабни конспирации, Роджър — уморено въздъхна директорът. — Особено в собствената си къща.

— Може би точно това дава някакъв шанс на Роби и Рийл. Като действат отвън навътре.

— Ако наистина тръгнат в тази посока, ние не можем да им отпуснем необходимата помощ. Ще действат сами.

— Моите уважения, сър, но те през цялото време работят самостоятелно. Без прикритие, без подкрепа.

— В такъв случай може би са на перфектна позиция, за да разрешат проблемите ни — бавно рече Тъкър.

— Не бих заложил срещу тях, сър — убедено отвърна Синия.

— Значи наистина мислиш, че Гелдър и Джейкъбс са предали страната си?

— Не мога да твърдя противното.

— Но има и други, така ли?

— Гелдър и Джейкъбс са мъртви, но при нас продължават да се случват странни неща — сви рамене Синия. — Които може би нямат нищо общо с нападението срещу Дикарло.

— А какво ще кажеш за нападението срещу Рой Уест в Арканзас? Какво се е случило там?

— Не знам, сър. Но не бих изключил участието на Роби и Рийл в тази касапница.

— Каква е връзката? Аз прегледах досието на Уест, но той не се е проявил с нищо особено. Кръгла нула. В някакъв момент е бил уволнен, защото е бил достатъчно глупав да наруши елементарните мерки за сигурност. Мислиш ли, че Рийл и Роби знаят за някаква връзка?

— Ако не знаят, скоро ще научат.

Тъкър се облегна в стола си.

— Надявам се да си прав — замислено каза той.

— Аз също — въздъхна Синия. — Аз също.

— Здравейте, господин конгресмен — поздрави жената с малкото кученце, което опъваше каишката си. — Снощи ви гледах по телевизията.

Хауард Декър стоеше на пътека в парка, намиращ се съвсем близо до дома му. Беше с дънки, свободно падаща риза и мокасини на бос крак. Носеше и тънко непромокаемо яке, тъй като синоптиците прогнозираха дъжд. Едната му ръка стискаше дълга каишка, от другия край на която се дърпаше едрият му лабрадор на име Бруин.

Той се усмихна и кимна на красивата жена, която вече го подминаваше.

— Благодаря. Приятна вечер.

Доставяше му удоволствие хората да го разпознават. Усещането, че е известен, подхранваше егото му.

Остана загледан след нея, отдавайки дължимото на високата й стегната фигура, плътно прилепналата пола и свободно падащата към раменете руса коса. Той нямаше проблеми със съпругата си, но така и не успяваше да усмири похотливите си очи. А завидният му пост в Конгреса го превръщаше в желан обект на много изтънчени, умни и красиви жени.

Декър изпусна въздишка на задоволство. Животът беше прекрасен. Той притежаваше внушително богатство, натрупано от предишни бизнес занимания, и се радваше на сравнително добро здраве, гарантиращо му още много години в политиката.

Съпругата му го подкрепяше достатъчно, но без амбиции да го засенчи по какъвто и да било начин. Рядко пътуваше с него, а това му предлагаше свободата за приятен флирт в хотелската стая с някоя от младите му сътруднички.