Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Какво?

— Дай ми секунда.

Той прочете още няколко имейла.

— За какво става въпрос, Роби?

— Шифровани послания от една дума. Напълно лишени от смисъл. „Да“, „не“, „сега“, „утре“… Ей такива неща.

— Кой е изпращачът?

— Адресът му не сочи към определен човек и вероятно няма да успеем да го проследим. Но всяко послание завършва с две букви, всеки път едни и същи, нещо като подпис. „Р. Л.“. Да ти говорят нещо?

Рийл помълча известно време, после кимна.

— Роджър Лисицата.

— Това е кодовото име на човека, изискал „бялата книга“ на Уест. Поне той твърдеше така. По онова време е бил най-малко три нива над него.

— Каза ли още нещо, което би могло да ни насочи към конкретна личност?

— За съжаление, това се случи малко преди да го приспя.

— Роджър Лисицата — замислено повтори Роби. — Странен прякор.

— И аз си помислих същото. Но му приляга, защото ни водеше за носа доста успешно. С какво смяташ, че може да ни помогне Ванс?

— Да локализираме Апокалипсиса, преди да се е случил.

— „Бялата книга“ е категорична — страна по страна, лидер по лидер. По едно и също време. Адски сложно е за координация, но същевременно и брутално ефикасно. Всичко е въпрос на тайминг.

— Но какви точно са детайлите? Ти така и не ми каза.

— Мишените са всички лидери на Г-8 без президента на САЩ. В един и същ ден в един и същ час. Абсолютно съгласуван перфектен удар чрез споделяне на разузнавателна информация и купуване на необходимите вътрешни ресурси. Очаква се всички тези хора да бъдат убити. И да последва пълен хаос в цивилизования свят. Документът описва в детайли какви ходове трябва да предприемат участниците в удара, за да затвърдят своето предимство.

— Добре, но кои са тези участници?

— Уест е посочил най-различни хора. Не е изненадващо, че сред тях преобладават ислямски фундаменталисти. Направил си е труда да изброи отделни щурмови групи от „Ал Кайда“, талибаните и „Хамас“. Трябва да призная, че го е замислил много добре.

— А защо без президента на САЩ? — попита Роби.

— Вероятно защото ЦРУ не е искало да плаща на служителите си, за да обмислят начини за ефективно отстраняване на държавния глава. Ако такова нещо се разчуе, с Лангли и неговите шефове ще бъде свършено.

— А каква е била целта на подобна атака поне според Уест?

— Вакуум във властта в цивилизованите страни. Хаос на финансовите пазари, бунтове и въстания по целия свят. Нещо като Единайсети септември, но напомпан със стероиди.

— А защо ни е била нужна „бяла книга“, за да кажем на хората как да го направят?

— Вероятно не са допускали, че подобен документ може да влезе в обращение. А може би са искали да проверят начините за борба срещу такъв сценарий, ако, не дай си боже, той влезе в действие. По този въпрос разработката на Рой Уест не е особено ясна.

— Имали контрапредложения?

— Съмнявам се. Документът вероятно изобщо не е стигнал до шефовете на ЦРУ.

— Знаеш ли на какво ми напомня подобна стратегия? — попита Роби.

— На какво?

— На онази сцена от „Кръстникът“, в която Майкъл Корлеоне кръщава детето си. Накъсана многократно от кадри, свързани с убийствата на конкурентни босове, опитали се да премахнат героя на Марлон Брандо. С други думи, отмъщението на Майкъл…

— Възможно е Уест да е заимствал идеите си именно от там. От един филм. Лично мен не ме убеди, че притежава особено оригинална мисъл.

— Но за успешната реализация на този мащабен план са им били нужни хора във всичките тези страни, готови да действат в синхрон.

— Тук следва да зададем един конкретен въпрос — каза Рийл. — Кой член на правителството на САЩ би желал разиграването на подобен сценарий?

— Никой, надявам се. Но фактите сочат друго — намръщи се Роби.

— Значи Америка бива въвлечена в Апокалипсиса. При това чрез сценарий, който не предвижда победител.

Помълчаха известно време. Сякаш и двамата искаха да си представят как ще изглежда светът след едно такова събитие.

— Как ти се струва всичко това? — подхвърли Рийл.

— Безнадеждно.

— Никога не забравям едно нещо, което може би ще ти се стори глупаво.

— Слушам те.

— Думите „безнадеждно“ и „надеждно“ са почти еднакви. Трябва да изличим някак си това „без“.

Размениха си кратки усмивки.

— Я ми кажи още нещо. Кой е приятелят на приятеля ти?

Рийл отмести поглед. Роби забеляза как пръстите й се стягат около волана. Не получи отговор.

— Имам предвид човека на снимката до теб. Ти каза, че е приятел на твой приятел, защото, ако беше самият той, аз никога нямаше да видя тази снимка.