Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Един приятел от ФБР свали това от записите на охранителната камера пред банката.

На снимката се виждаха Рой Уест и Минън, които се качваха в колата й.

— Не съм извършила нищо нередно. Какво от това, че съм изпила едно питие с Рой Уест?

Роби съблече якето, нави ръкава на ризата си и оголи мястото с доскорошните шевове.

— Свалих ги сам — поясни той. — Също и тези на крака ми. Доста находчиво проследяващо устройство, монтирано под конците и оборудвано със собствено захранване. Джипиес локатор със сателитна връзка. Предполагам, че съм бил осветен не по-зле от Айфеловата кула нощем, агенцията наистина е стигнала далече в изкуството на проследяването.

— Ако тази е Джесика Рийл, би трябвало да я арестуваш, Роби — каза Минън и хвърли кос поглед към жената до вратата. — Или да я ликвидираш. Тя е врагът, а не аз.

— Кой ти нареди да ми пришиеш това нещо? — попита Роби. — Сам Кент ли?

Минън не реагира.

— Хауард Декър? — обади се Рийл.

Никаква реакция. Очите на Минън останаха заковани в насрещната стена.

— Значи е някой друг, доста по-високо в йерархията! — отсече Роби.

Този път Минън реагира. Леко потрепване, което обаче беше достатъчно.

Вероятно усетила, че се е издала, тя мрачно погледна Роби и поклати глава.

— Нямаш никакъв шанс.

— Тъкмо щях да кажа същото за теб — изръмжа Рийл и заби дулото на пистолета си в тила й.

— Нима ще я оставиш да ме убие? — проплака Минън, обръщайки се към Роби.

— Не знам, докторе — равнодушно отвърна той. — Някои хора се опитаха да убият нас. Защо ние да постъпваме по друг начин?

— Но… Но ти си един от нас!

— Един от нас? Вече не съм сигурен, че това означава нещо за мен.

— Моля те, Роби!

— Не знам какво да правя с теб, докторе. Не мога просто да те пусна.

— Няма да кажа на никого! — разплака се Минън. — Кълна се!

— Знам, знам — промърмори Роби, вдигна поглед към Рийл и попита: — Какво ще кажеш?

— Не я питай! — изпищя Минън. — Тя е луда! Тя е предателка!

— И тъй? — изгледа го Рийл, без да обръща внимание на писъците.

— Нямам нищо против.

— Неее! — отчаяно изпищя Минън.

Рийл притисна дулото в тила й и дръпна спусъка.

Преметнал през рамо тялото на Минън, Роби започна да се спуска в скривалището. Намираха се в хамбара на тайното му убежище. В далечния край на подземното помещение имаше нещо като килия, изработена с подръчни материали, които бяха достатъчно здрави за жена с физиката на Минън.

Тя вече започваше да се свестява от действието на стреличката с упойващо вещество.

Роби я положи върху нара. Край насрещната стена бяха струпани продукти, които щяха да й стигнат поне за две седмици. Дотогава вероятно те щяха да изпълнят задачата си. Или да загинат.

Заключи вратата на килията в момента, в който Минън бавно се надигна, разтривайки с длан тила си.

— Значи не й позволи да ме убие, а? — попита тя.

— Изобщо не сме имали подобни намерения.

— А защо?

— Със сигурност си корумпирана, но беше беззащитна.

— Ти си убиец. Това ти е работата.

— Прочете ли „бялата книга“ за Апокалипсиса?

— Кое?

— Документът, създаден от Рой Уест. Според Рийл той се е хвалил с него навсякъде. Може би и пред теб. В леглото или на бара…

— Не съм длъжна да ти отговарям.

— А повярва ли на написаното?

— Рой говореше за какво ли не. И обикновено много смислено.

— Означава ли това, че си привърженик на Апокалипсиса?

— Ако искаме истинска промяна, някои хора трябва да бъдат пожертвани.

— Това не е ли кредото на нацистите?

— Не ставай смешен! — сряза го това. — Аналогията ти е абсолютно безпочвена!

— Наистина ли мислиш така? Самата ти си била водена като куче на каишка от някакъв луд, който е натъпкал бунгалото си с експлозиви и е кроял планове да взриви половината правителство. Къде тук виждаш смисъла? Самата ти работиш за тази държава!

— Всеки се бори за свобода както може.

— В такъв случай аз ще се придържам към моя начин. А твоят дори не заслужава да го обсъждаме.

— Ти убиваш всеки, когото ти посочат. Затова не ми говори, че съм била куче на каишка.

— Разликата между нас е, че аз разбирам нещата, а ти — не.

— Не можеш да предотвратиш това, което наближава — отсече тя, придружавайки думите си с пренебрежителен поглед.

— Мога, но се нуждая от помощта ти.

— Забрави!

— Значи ще стоиш и ще гледаш как измират всички тези хора? Но нали лекарите полагат клетва да спасяват човешкия живот?