Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Аз не съм само лекар. Обичам страната си. Не мога да гледам как враговете ни се опитват да ни унищожат. Трябва да ги изпреварим.

— А би ли споделила кой стои зад всичко това?

Жената кръстоса ръце пред гърдите си.

— Просто се откажи, става ли?

Той вдигна ръката си, в която държеше нейния телефон.

— Разполагам и с лаптопа ти. Те би трябвало да ни разкажат доста неща.

В погледа й се мярна тревога.

— Не си и помисляй да ходиш във Вегас — каза той. — Там ще се нуждаеш от лице на покерджия, което със сигурност не притежаваш.

— Те са защитени с пароли — отвърна тя.

— Телефонът ти е в петминутен режим на заключване. Вероятно си го използвала непосредствено преди да влезеш в колата си, защото заключването все още не бе задействано и аз успях да взема всичко, което ми е нужно. А що се отнася до лаптопа, следващия път използвай нещо по-сложно от името си, изписано отзад напред, и рождената си дата.

— Ти си напълно заблуден, Роби. Повярвай ми. Рийл е убийца, която хладнокръвно отне живота на двама беззащитни мъже.

Той махна към пакетите с провизии.

— Имаш храна и вода за най-малко две седмици, а ако пестиш — и за повече.

— А ако дотогава не се върнеш?

— Започваш да викаш. Все някой ще те чуе. Между другото, докато беше в безсъзнание, Рийл те съблече и провери всички места, на които би могла да скриеш предавател. Може и да те боли малко, но със сигурност си чиста.

— Роби! — изкрещя тя и се втурна към вратата на килията. — Помисли си, моля те! Хубаво си помисли, защото втори шанс няма да получиш!

— Странно — промърмори той. — Тъкмо се готвех да ти кажа същото.

— Държиш се глупаво. Моля те да ме пуснеш.

— Това е най-безопасното място за теб.

— Безопасно ли? — смаяно го изгледа тя. — Да не си се побъркал?

— Те не откриха телата ни, докторе. Вече не могат да ни следят. Което им подсказва, че вече сме разбрали как се е случвало това. Ти ми сложи онези шевове, а ние те открихме. И засега си извън примката. Ако те пуснем, със сигурност ще се върнеш при тях.

— Но няма да им кажа нищо, обещавам.

— Работата не в това.

— А в какво?

— Те ще разберат, че си била с нас, и ще те подложат на разпит. А след това ще те убият.

— Защо ще ме убиват? — отстъпи крачка назад Минън. — Аз съм на тяхна страна!

— Защото ще приемат, че си ни помогнала. И затова сме те пуснали на свобода. Смъртта е цената, която трябва да платиш. Всичко е просто и ясно. За тях ти вече ще си се превърнала във враг. А целта им, както вече спомена, е да избиват враговете си. Сред които попадаш и ти.

— Но…

— Ситуацията, в която си изпаднала, предвижда само два варианта. Ако останеш тук, ще живееш. Ако излезеш на свобода, ще умреш. Избирай.

Минън го дари с изцъклен поглед, после направи няколко колебливи стъпки обратно и се просна на нара с лице към земята.

— Добър избор — кимна Роби и пое нагоре по стълбата.

Рийл го чакаше пред хамбара в поредната кола под наем. Той влезе, грабна лаптопа на Минън от задната седалка и се зае да набира нещо на клавиатурата. Рийл запали двигателя и потегли.

— Как беше? — попита тя.

— Според мен започва да й просветва — отвърна той, след което с въздишка добави: — Не че това има някакво значение.

— За твое сведение докладвам, че останах само с една фалшива самоличност.

— Да се надяваме, че ще ти бъде достатъчна.

— А сега накъде?

— Искам да се свържа с една моя позната във ФБР. От нея получих снимките на Минън и Уест.

— Специален агент Никол Ванс?

— Откъде знаеш? — стрелна я с поглед Роби.

— В началото ти беше мой враг, а аз имам навика да проучвам враговете си.

— Какво още откри?

— Джули Гети — отвърна тя и извърна глава да го погледне. — Ядосан ли си?

— Не бих казал, че съм щастлив. Ами ако някой те е проследил?

— Някой следеше теб. А също така Ванс. И мен.

— Добре… Предлагам примирие по този въпрос. В момента се нуждаем от информация, която няма как да изровим сами.

— Не бъди толкова сигурен — поклати глава Рийл. — Колкото повече хора замесим, толкова по-големи стават възможностите за провал.

— Провалът ни дебне отвсякъде.

— Още едно доказателство, че съм права. Какво ни е нужно да знаем?

— Много неща.

— Откри ли нещо интересно в компютъра на Минън?

— Влязох в електронната й поща. Кореспондирала си е с много хора, повечето от тях гаджета, ако се съди по съдържанието на имейлите й. Това й поведение малко ме изненадва. Не я смятах за толкова напориста. По всяка вероятност Уест е бил един от тях, но вече го няма в пощата. — Очите му се спряха върху нещо на екрана. — Охо, това може да се окаже интересно…