Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Що за абсурд?

— Да, но само за момент си представете, че нещата стоят именно така. Кои щяхме да бъдем тогава? Чужди творения. А кой щеше да ни е създал? Писателят, защото ни е измислил и ни е вдъхнал живот в страниците на романа си. Тоест авторът е самият бог, защото е направил всичко това възможно и ни е вдъхнал искрица живот, макар че остава невидим зад всяка думичка, която е написал. Всъщност животът е роман, а ние сме само герои, измислени от великия творец, наречен бог. Ето защо казвам, че изкуството е процес на обожествяване на човешкия начин на живот. И все пак началото е първичен акт.

Калуст спря пред картина на Себастиано дел Пьомбо, на която бе изобразен Исус, който възкресява Лазар сред тълпата.

— Простете, но не разбирам. Казвате, че тази картина например е резултат от първичен акт, който впоследствие е станал божествен?

— Началото на всяко изкуство е действието, което създава предмет на културата и той после се превръща в творение на изкуството чрез процес на обожествяване. Рисуването например възниква от лова. Древните хора започнали да рисуват по стените на пещерите, за да прогонят демоните на лова и да поискат благоволението на боговете. С други думи, те култивирали акта на лова. Но не спрели дотук: те усъвършенствали рисунките си и създали творби на изкуството като в пещерите Ласко и Алтамира . Така култивирането се превърнало в изкуство. А всяко изкуство се ражда от пречистването на културата, която от своя страна произлиза от първичния акт. Яденето е първичен акт, приготвянето на бифтек е култивираното действие, приготвянето на ястие като ris de veau et ecrevisses en chausson feuillete parfumes a l’estragon [56]c апетитен, изискан вкус е творение на изкуството. Разбирате ли?

— Значи, според вас изкуството е сложна форма на култура.

— Именно! — съгласи се сър Кенет с категоричен жест. — Усещането на студ е физическа реакция, тъкането на вълнени ризи е култура, създаването на модели от висшата мода е изкуство. Представата за естетика изисква преминаване на по-високо ниво на човешкия опит, където обикновеното оцеляване вече не играе роля. Прегладнелият човек гледа лебеда, който плава в езерото Серпентина в Хайд Парк, и вижда храна; ситият човек, наблюдавайки същата птица, е очарован от изящните ѝ движения, грациозната ѝ поза, ослепителната белота на перата ѝ и магическата извивка на шията, гледа я с единствената цел да съзерцава нейната красота.

Погледът на Калуст се плъзна по редицата картини в салона, омагьосан от съчетанието на цветовете и усета към детайла.

— С други думи — заключи посетителят и замислено поклати глава, — предметът придобива естетическа стойност на едно по-високо стъпало на човешкото съществуване.

Уредникът се усмихна и разпери ръце, сякаш искаше да прегърне целия музей.

— Добре дошли в света на изкуството!

НОВИНИТЕ ЗА БУРЯТА В ЮЖНА ИТАЛИЯ ЗАСТИГНАХА КАЛУСТ седмица по-късно една сутрин по телефона — апарат, който бе наредил да инсталират в дома му и който се оказа изключително полезен. Обади се в службата, за да научи новини за Мюрекс — танкера на „Шел“, който плаваше във водите на Средиземно море с товар на Зиновиев от Баку. След това звънна в клиниката в Холбърн и нареди на лекаря да го посети вкъщи. Той го помоли да му даде два часа, тъй като имаше пациенти, които го чакаха, но това не убеди събеседника му.

— Идвайте веднага! — заповяда Калуст. — Затова ви плащам толкова!

Доктор Аджемян беше арменец от старата школа, а дългата бяла брада му придаваше вид на същински католикос на Светата Арменска църква. След като богатият му сънародник така настояваше, Аджемян нямаше друг избор, освен да отложи прегледите и веднага да тръгне към дома на Калуст. Двадесет минути по-късно пристигна на Хайд Парк Гардънс 38 с неизменното си кожено куфарче.

— Следвахте ли стриктно предписанията, които ви дадох — попита той, след като преслуша пациента. — Включително и упражненията?

— Всяка сутрин.

— Добре ли се храните?

— Да, без месо.

— Тогава какво ви притеснява?

След като лекарят го прегледа, Калуст отново сложи ризата си и закопча копчетата.

— Съществува ли еликсир на младостта?

Доктор Аджемян се засмя, златните му зъби блеснаха в устата му.

— Доколкото знам, не. Защо питате?

— Като дете случайно попаднах в харем — разказа Калуст.

Отивах на училище с парахода, който пресичаше Босфора, и не помня как, нито защо, се озовах в каютата, запазена за харема. Един евнух ме погна. Но по повод на това неочаквано посещение ми казаха, че турските паши винаги държали в харема си момичета, които нямат и осемнадесет години. Вярвали, че да спят с такива жени, удължава младостта им. — Той хвърли любопитен поглед към лекаря. — Вярно ли е, докторе?