Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Запазена е за госпожите — обясни каведжи. — Вътре пътува харемът на един турски паша. Там не влизат мъже.

— Харем ли? — учуди се Калуст. — Но… но всички жени, които видях, са малко по-големи от мен.

Гугас се усмихна ехидно.

— Турските паши харесват само млади жени — обясни той. — Казват, че освен че следват светлия пример на пророка, да бъдеш с момиче, удължава живота. Младостта им се прехвърля върху мъжете, а старостта на мъжете — върху момичетата.

Калуст зяпна от изненада и остана дълго така, докато си припомняше лицата на младите жени в каютата, където бе надникнал преди малко. Идеята старец да си присвои младостта на харема си никога не му бе хрумвала. Наистина ли даваше резултат?

— Ами онова… чудовище? Щом там не може да влизат мъже, какво прави той там? Да не би да е пашата?

— Той е евнухът.

Калуст отново ахна от изненада.

— Евнух? Онова нещо беше евнух?

Прислужникът въздъхна и сложи ръце на кръста си като човек, който не можеше да повярва на подобно невежество или наивност.

— Нима не чухте гласа му?

Изборът на училище за сина му изпълни Вахан със съмнения. Когато се преместиха в Скутари, се спряха на три училища, където Калуст можеше да продължи образованието си: арменската гимназия „Гетронаган“, френския лицей „Галата Сарай“ и американския „Робърт Колидж“. След кратко проучване Вахан реши, че американското училище е с най-добрата репутация в Константинопол, и привлечен от престижа му, записа сина си там на дневно обучение.

Приемането му в „Робърт Колидж“ не се оказа толкова лесно, тъй като там учеха деца на дипломати и наследници на елитни семейства от християнските малцинства в Османската империя. Подборът на учениците бе строг и включваше провеждането на специален изпит, който обаче не затрудни момчето от Трабзон, свикнало на интелектуални задачи и обучено от учителя си по френски, и то получи най-високата оценка на изпита през 1880 г. Така си осигури обучението в колежа, който под вещото ръководство на мистър Джордж Уошбърн — новия директор, се бе превърнал в най-реномираното учебно заведение в цялата империя.

При все това само след няколко месеца до ушите на Вахан достигнаха язвителни коментари от страна на приятели арменци, според които „Робърт Колидж“ давал протестантско образование и пренебрегвал свещените учения на светата арменска църква. Освен това започна да смята учебната програма за прекалено тежка, тъй като синът му посещаваше часове, които според него нямаха нищо общо с бъдещия му професионален живот.

Затова поиска среща с директора — американец с внушителни размери, и му сподели тревогите си.

— Никога не сме крили, че сме протестантско училище — обясни мистър Уошбърн, — но и не сме налагали теологичните си възгледи на учениците. Още повече че в часовете по религия или в проповедите избягваме темите, свързани с разделението на християнството. И както ви е известно, имаме специални часове по арменски и дори предмет, наречен Древната и съвременната Армения , който преподаваме на арменските си възпитаници. Няма за какво да се тревожите.

— Но часовете ви по религия представят протестантските ценности и са задължителни за всички ученици…

— Да, и какво? Все пак вече не живеем в Средновековието! Сега е XIX век — епохата на Просвещението! Днес хората не закриват очите и ушите си от страх да не научат нещо различно от онова, в което вярват, и не приемат сляпо всичко, което им се казва. Тук учим децата сами да разсъждават, да мислят и неуморно да търсят истината.

Вахан стисна устни.

— Всичко това несъмнено е много хубаво. Обаче ми се струва, че претоварвате момчето ми с безполезни работи. — Той погледна бележката, която си бе подготвил. — Разгледах по-подробно вашата програма и признавам, че съм леко изненадан. Наистина, преподавате френски, английски, арменски и латински език — знания, които са важни в живота. Имате часове и по алгебра, геометрия и тригонометрия. — Прочисти гърлото си. — Но… зоология? Физиология, химия, ботаника, астрономия, реторика и философия? За какво ще послужат тези предмети? Какво приложение ще имат те за учениците?

Мистър Уошбърн намести очилата си с кръгли рамки с лека и сдържана въздишка.

— Господин Саркисян, учебната програма на „Робърт Колидж“ се основава на установените програми в училищата в Нова Англия. Считаме, че тези науки са изключително важни за образованието на…

— Те имат нужда само да научат езици — прекъсна го Вахан. — И малко аритметика, разбира се.