Питер Свенсон - Момичето с часовник вместо сърце

Джордж забеляза как очите й неуловимо се движат, разглеждайки лицето му, в опит да го разгадае. Или може би искаше да види какво й е познато и какво се е променило. Косата му бе посивяла отстрани, по челото му имаше бръчки, а гънките около устата му бяха станали по-дълбоки. Но той си беше още в прилична форма, все така красив, но с някакво разочарование, изписано на лицето му.

— Със сигурност — каза Джордж. — Можем да се срещнем тук. За обяд е отворено.

— Не изглеждаш сигурен.

— Не съм сигурен, но не съм и несигурен.

— Не бих го поискала, ако не беше важно.

— Добре — отговори Джордж, все още с идеята, че може да промени решението си и че като се съгласява, само отлага това решение. По-късно той си помисли, че е имало моменти в живота му, когато просто би казал на Лиана, че според него едва ли трябва да се виждат. Нямаше нужда от справедливост, нито дори от приключване на всичко и точно заради това Джордж не смяташе, че би предупредил властите. Онова, в което тя се беше забъркала, бе останало много далеч в миналото. Но беше и доста неприятно, че оттогава тя все бягаше и вероятно щеше да продължи така до края на живота си. Разбира се, че няма мобилен телефон. И разбира се, иска да се срещнат някъде на публично място, в кръчма на улица в оживена част на Бостън, откъдето може да изчезне във всеки един момент.

— Добре. Мога да дойда — каза Джордж.

Тя се усмихна.

— Ще бъда тук. По обяд.

— И аз ще бъда тук.

Бяха се срещнали още първата вечер в колежа. Съветникът на Джордж в колежа — недодялан, нервозен второкурсник на име Чарли Сине — беше довел неколцина от своите подопечни първокурсници на шумно бирено парти в „Макавой “ Джордж беше последвал Чарли по задръстеното от хора стълбище към душен салон с високи тавани, широки первази на прозорците и изтъркан дъсчен под. Изпи една кисела бира и си поговори за това-онова с Марк Шумахер, първокурсник от неговото общежитие. Марк се извини и остави Джордж сам в море от привлекателни младежи от висшето общество, които сякаш бяха заети с това да се докарват един друг до невъздържан смях. Реши да си тръгне от купона, но едва след като изпие още една бира. Набеляза си маршрут през стаята до едно буре, от което да си я налее, и започна да си проправя път през кадифени и камуфлажни панталони. Изпревари го момиче, което хвана чучура точно когато той посегна за него. Тя натисна ръчката и в изцапаната й с червило чаша се впръсна само пяна и въздух.

— Празно е — каза му тя. Беше с права тъмноруса коса, подстригана точно до долната й челюст, и раздалечени сини-сини очи на сърцевидното й лице. Така разположени, очите й придаваха малко отнесен вид, но за Джордж тя беше най-красивото момиче, което бе виждал в колежа до този момент.

— Сигурна ли си, че е празно?

— Не знам — каза тя провлачено, което означаваше, че не е от Ню Ингланд. — Всъщност никога не съм боравила с подобно нещо. А ти?

Джордж също нямаше опит, но пристъпи напред и пое чашата от ръцете й.

— Мисля, че трябва да се помпа. Всъщност и аз не знам, но съм виждал да го правят.

— И ти ли си първокурсник?

— Да — каза той, докато рукналата бира влезе наполовина в чашата й, а другата половина потече по китката и ръкава му.

Останалата част от вечерта прекараха заедно, пушиха от цигарите й на един прозорец, а късно през нощта разгледаха кампуса. Озоваха се под арка, която свързваше параклиса на колежа с главната административна сграда. Джордж й разказа как баща му — син на фермер — изобретил механизирана система за клане на птици и направил от продажбата й повече пари, отколкото предците му спечелили през целия си живот във фермата. Тя пък му разказа, че нейният баща бил адвокат на свободна практика в малък град, а после добави, докато Джордж напъхваше ръка под блузата й, че е момиче от Юга под линията Мейсън-Диксън [3] Границата между щатите Мериленд и Пенсилвания, считана за разделение между свободните и робовладелските щати преди Американската гражданска война, установена между 1763 и 1767 година от британските изследователи Чарлз Мейсън и Джеремая Диксън. — Бел. пр. , което няма намерение да прави безразборен секс само защото е в колеж в Ню Ингланд. Не говореше като моралистка, а нормално и нейната почти невинна прямота плюс мимолетното докосване на налетите й гърди, обвити в тънък копринен сутиен, бяха достатъчни, за да накарат Джордж тутакси да се влюби.