Питер Свенсон - Момичето с часовник вместо сърце

Докато приближаваше кръчмата, Джордж се чудеше в какво ли настроение ще завари тази вечер Айрин. Убеден беше, че пак ще слуша за оня разведен редактор в офиса й, който през лятото я бил поканил няколко пъти на среща. Ами ако тя се съгласи и ако връзката се окаже сериозна и Айрин най-накрая престане да се вижда с него? Опита да разбере какво чувства, но вместо това се зачуди какво щеше да прави с толкова свободно време. Как щеше да го запълни? И с кого щеше да го запълни?

Джордж влезе през матираните стъклени врати на „Джак Кроу“ и се отправи директно към обичайното си сепаре. По-късно осъзна, че сигурно е минал точно край Лиана Дектър, седнала в края на бара. В други, по-прохладни вечери или когато не беше толкова обезкуражен от съдбата си в тоя живот, Джордж можеше и да хвърли поглед на малкото редовни посетители в кварталната си кръчма в петъчната вечер. Имаше дори моменти, когато на Джордж, мернал някоя самотна жена с изваяно тяло и с бледа като мляко кожа, изведнъж му трепваше под лъжичката да не би да е Лиана. Беше прекарал двайсет години в мечти и страхове пред възможността да я срещне отново. Беше я виждал из целия свят — косата й на някоя самолетна стюардеса, съкрушително изкусителното й тяло на плаж в Кейп, гласа й в някоя късна джаз програма. Имаше дори шест месеца, когато беше убеден че Лиана е станала порноизпълнителка на име Джийн Харлът. Стигна и дотам, че проследи действителната изпълнителка, дъщеря на свещеник от Северна Дакота, на име Карли Суенсън.

Джордж се настани в сепарето си, поръча обичайното си питие на сервитьорката Труди и извади сутрешния „Глоуб“ от износената си куриерска чанта. Запазил беше кръстословицата специално за този момент. Щеше да се срещне с Айрин едва след шест. Отпи от питието си и свърши с кръстословицата, като неохотно се прехвърли на судокуто и дори на рубриката „Разни“, преди да чуе зад гърба си познатите стъпки на Айрин.

— Нека се сменим — каза тя вместо поздрав, имайки предвид местата в сепарето. В „Джак Кроу“ имаше само един телевизор, рядкост в бостънски бар, и Айрин, по-предана и запалена по „Ред Сокс“ [1] Професионален американски отбор но бейзбол. — Бел. пр. от Джордж, държеше да ги гледа.

Джордж излезе от сепарето, целуна Айрин по крайчето на устата (миришеше на „Клиник“ [2] Американска фирма за козметика, част от корпорацията „Есте Лаудер“ — Бел. пр. и ментови бонбони) и се настани от другата страна, с изглед към дъбовия бар и големите прозорци. Навън още беше светло, иззад кафеникавите фасади по улицата се подаваше розовеещ отрязък от слънцето. Светлината по стъклото накара Джордж внезапно да забележи самотната жена в края на бара. Тя пиеше чаша червено вино и четеше евтина книжка, и леката тръпка в стомаха на Джордж му подсказа, че прилича на Лиана. Същата като Лиана. Беше обаче тръпка, изпитвал вече много пъти.

Обърна се към Айрин, която се беше извила към черната дъска зад бара, където бяха описани специалитетите за деня и видовете бира. Както винаги, горещината не й действаше, късата й руса коса откриваше челото и се къдреше зад ушите й. Очилата й с форма на котешки очи имаха розови рамки. Такива ли бяха и досега?

След като поръча „Алагаш“, Айрин предостави нови сведения на Джордж за продължаващата сага с разведения редактор. Джордж с облекчение установи, че Айрин започва с бъбрив и дружелюбен тон. Историите с редактора бяха предимно смешни случки, въпреки че понякога Джордж откриваше и критични нотки. Този редактор може и да беше закръгленичък, да имаше конска опашка и да обичаше бирата, но поне предлагаше осезаемо бъдеще, състоящо се от нещо повече от коктейли и смях, както и доста нередовен секс, които Джордж предлагаше напоследък.

Той слушаше и отпиваше от питието си, но не отклоняваше очи от жената на бара. Чакаше за жест или някакъв детайл, който да оправдае идеята му, че наистина съзира Лиана Дектър, а не призрак или двойник. Ако това действително беше Лиана, значи се беше променила. Не някак явно, като да беше напълняла или напълно остригала косата си, но променена в добрия смисъл, сякаш най-накрая беше избуяла в някаква рядка красавица, за каквато чертите й винаги бяха подсказвали. Беше загубила онази бебешка закръгленост, с каквато се отличаваше в колежа, скулите й бяха по-изпъкнали, косата й по-тъмноруса, отколкото Джордж си спомняше. Колкото повече се взираше в нея, толкова повече се убеждаваше.

— Знаеш, че не съм от ревнивите — подхвърли Айрин, — но по кого си се зазяпал? — Тя изви шия да погледне бързо пълнещия се бар.