Радко Пенев - Ритуалът

— Възможно ли е нарочно да е затрупана така, че да не може да бъде достигната?

— Защо не? — отвърна Боряна, без да спира. — Ако са искали да я скрият завинаги…

— Завинаги… — повтори той и добави. — Не се връзва. Защо тогава частите на ритуалния набор не са в нея? Ако има връзка между тях, би трябвало и те да са скрити по подобен начин.

— Точно това се питам и аз. Няма логика. Ако искаха никой да не ги намери, навярно биха ги заровили или дори унищожили. Освен това онзи храм си имаше съвсем истински изход.

— Тоест към помещението отдолу трябва да има вход — заключи Петър.

— Да, но ако то е онова, за което го мислим.

Петър се поколеба.

— Ами ако не е пещерата на Залмоксис, а някаква необикновена геологическа аномалия?

— Може, само че тази гробница наред с комплекса наоколо е част от по-голям архитектурен сбор, което се смята за древната столица на гетите. Или поне важен религиозен център. Разкрити са три антични сгради, пет олтара и многобройни култови площадки и ритуални огнища. Освен това съвсем ясно помня правилните очертания. Няма как да е случайно — в природата не съществуват прави линии.

Слънцето отвън ги заслепи и двамата присвиха очи едновременно. Жегата ги блъсна и ги накара да се задъхат.

— Боре, а ако грешим изцяло? Ако всъщност няма никаква връзка между онази каничка, фреските, мистериите и Залмоксис? И ако няма никаква пещера, в която да е прекарал четири години, а това отдолу е нещо съвсем различно — останки от друга могила например?

Боряна се спря и се обърна към него. Очакваше да се ядоса и да му повиши тон, но вместо това тя се засмя тихо.

— Не грешим, бъди сигурен. Сигурно ти изглежда налудничаво, но те уверявам, че сензационни археологически открития са правени и с много по-малко първоначална информация. Каквото и да се намира отдолу, то със сигурност има връзка с мистериите. Не забравяй, ние не се опираме само на предположения, имаме достатъчно факти.

Изправи длан пред лицето си и започна да свива пръст след пръст.

— Първо, неизвестен храм — такъв, какъвто не е срещан досега. Да не забравяме надписа, който водеше към него — той идва отнякъде, нали? — Петър кимна, а тя продължи: — Второ, там намерихме златно копие на съществуващо съкровище, вече свързано с мистериите. След това: фреските несъмнено изобразяват ритуал, който е бил пазен в дълбока тайна и е свързан с Кабирските мистерии, пречупени през космогонията на траките. И не на последно място — упоритостта на онези, които ни затвориха в скалите. Сега онова, което възрастният мъж каза накрая — дали златната каничка е автентична — вече има смисъл. Само този факт трябва да ти е достатъчен, за да разбереш, че историята не е разплетена докрай.

Тъмните ѝ очи искряха в ярката слънчева светлина.

— Освен това символиката в гробницата, касаеща Великата Майка, е прекалено натрапчива. Забеляза ли как е оформен саркофагът на Дромихет?

Петър кимна.

— Онези нагънати елементи в четирите края?

Само преди минути се бе взирал с интерес в този елемент, възхищавайки се от точността на изработката. Краищата представляваха изпъкнали релефи със сложна овална форма, който имитираха някакъв флорален мотив. Напомняха на части от конструктор лего, които сякаш държаха сглобен целия саркофаг.

— Точно те. Знаеш ли, че същите мотиви, използвани по същия начин, ги има и в статуята на Великата Майка в Пергамон?

— И какво от това?

— Тронът на богинята, пресъздаден в саркофага на Дромихет? Не разбираш ли символиката? Цялата гробница крещи от символика, свързана с Кабирските богове и хероизацията. Никъде другаде няма подобно нещо. Да продължавам ли?

Петър я погледна, усмихна се и каза:

— Не е необходимо, вярвам ти. Освен това все още искам да разбера какво е имало под стълбата на дядо.

Тя закрачи отново, без да каже нищо повече. На лицето ѝ се четеше онази упорита решителност, която Петър вече бе забелязал у нея след смъртта на професора.

Сигурен бе, че зад упорството ѝ се криеха чувства, които не желаеше да сподели. Може би искаше по някакъв начин да стигне до дъното на всичко, за да си докаже, че смъртта му не е. Била напразна. Може би търсеше професионално признание. Съвсем нормално бе да е така — дори самото откритие на тайния храм бе световна археологическа сензация. Връзката му с Кабирските мистерии наред с изображенията на ритуала правеха този факт безценен в културен план. Можеше да има и друга причина, която я кара да върви напред, а можеше да е някаква комбинация от всичко накуп.