Радко Пенев - Ритуалът

— Нищо, разбира се.

Виктор усещаше, че Ото си играе с него, но не можеше да направи нищо. Съвсем явно бе, че старецът е открил нещо, така че реши просто го остави да се наслади на дребното си надмощие в момента, колкото и да се дразнеше.

— Неговите открития, ако въобще мога да ги нарека така, не са от значение. Това, което те интересува, е архивът му.

— Продължавай.

Възрастният германец се протегна към чашата си и я взе в ръка.

— Цяло щастие е, че сме успели да запазим архива непокътнат и в пълен комплект.

— Ото, моля те! — избухна Виктор. — Разбирам, че и това е важно, но не може ли да се концентрираме върху нещата, които ме интересуват.

— Виктор… — тъжно поклати глава старецът — младостта ти пречи да разбереш, че няма маловажни неща. На твоите години нетърпението би трябвало да се е трансформирало в мъдрост.

Очите на беловласия мъж го гледаха с мек укор.

Виктор се облегна обратно на дивана със стиснати зъби.

— Извини ме, Ото, може би съм напрегнат от пътуването. Моля, продължи, разкажи ми за архива на професор Фехер.

Старецът отпи и постави чашата си обратно на масата.

— Разбирам те напълно, няма как да не си уморен. Да продължим утре може би? След като си починеш?

— Не е необходимо, моля те, приеми още веднъж извиненията ми, държах се непочтително.

Нещо в стареца го караше да се чувства, сякаш се намира пред учителя си от началното училище. Въпреки че бе на петдесет и четири години, Ото все още го наричаше „млад“ и му заявяваше в лицето, че е невъздържан. По някаква причина се почувства засрамен и усети как се изчервява.

Възрастният германец го наблюдаваше с мълчалив интерес.

— Кажи ми за архива — каза Виктор, като се намести удобно.

— Архивът е тук, пред теб — кимна към масичката Ото и скръсти ръце на гърдите си. — Както вече споменах, цяло щастие е, че сме успели да го запазим, тъй като е трябвало да бъде изгорен.

— Как така?

— Професор Фехер е бил арестуван от нацистите по време на Втората световна война и съвсем естествено, архивът му е бил конфискуван. Пропагандата на Химлер е сметнала описаните концепции за погрешни, но не са желали да поемат излишен риск и го предали за унищожение.

— Не е необходимо да питам как е попаднал при нас, предполагам?

— Много бих искал да мога да ти отговоря, но истината е, че нямам представа — въздъхна Ото. — Предполагам, че друг наш специалист го е проследил и след това го е подменил — така или иначе, след като по документи е унищожен, никой не го е търсил повече.

Виктор отпи от питието си.

— Чудесно. Това, че е запазен.

— Да — съгласи се Ото, — нали? Организацията е известна със слабостта си към специализирани текстове още от създаването си.

Интересно. Виктор не подозираше, че някой знае кога е била създадена структурата, на която се подчиняваше. Както всички посветени бе наясно, че основите ѝ произлизаха от мистичното учение на Елевзинските мистерии. Добре известни в Древна Гърция, корените им бяха още по-назад, стигаха до невъобразимо по-стари ритуални практики. Само че никой друг извън тесния кръг, на който той принадлежеше, не подозираше за истинското им значение. Големите богове пазеха ревниво тайните си, споделяха ги с малцина. Неясните сведения за Кабирските мистерии не бяха приемани сериозно и никой не им обръщаше внимание.

Доколкото познаваше многопластовите манипулации, до които често се бе налагало да прибягват през вековете, нито чудно информацията да бе умишлено унищожена или дори по-вероятно — променена до неузнаваемост. Въпреки това досега не се бе натъквал на директна препратка към нещо, което дори да намеква за фактическо създаване, за определен момент в миналото, от който да започва съществуването ѝ. Дълго бе разсъждавал над това и можеше да предположи приблизително момента на възникване на необходимостта от нея, тъй като следите на ритуалния набор се губеха в приблизително точен период — някъде през четвърти век преди новата ера.

Малко след това келтският предводител Брен бе събрал стохилядната си армия и бе поел на поход към земите на траките, където, макар и много преди това, за последно бе извършен ритуалът. Келтският вожд бе създал на мястото свое царство, просъществувало в продължение на седемдесет години, но не бе успял да се добере до нито една част от набора. Това, разбира се, бе съвсем очаквано. Тогава търсенето е било съсредоточено върху племенните жреци на астите, без никой да заподозре, че ритуалният сервиз е разделен на части. Едва по-късно, през средните векове, когато Кристиян Розенкройц предприема пътуването си на изток, успява да се добере до информацията, която даде тласъка на неподозирано по мащабите си търсене. Въпреки това началото бе положено именно от Брен. Предводителите се сменяха през вековете, но всички до един следваха неговия завет.