Веселин Радков - Един неспокоен дух

Единадесет години от преживените петдесет и шест немският писател Фридрих Герстекер прекарва в пътешествия из четири континента. Оставил е значително литературно наследство: осемдесет книги, много от които представляват няколкотомни пътеписи или романи, около триста и петдесет по-къси новели и разкази, многочислени публикации в различни вестници и списания, както и няколко драми.

Роден е на 10 май 1816 г. в Хамбург в семейството на оперни певци. Ежедневието на родителите било свързано с непрекъснато пътуване, налагано от професията им. Днес едва ли може да се каже със сигурност дали тъкмо този начин на живот предопределя бъдещето на писателя, дали той събужда у него жаждата за пътешествия из далечни страни, или по-съществена роля изиграват книгите на Д. Дефо и Ф. Купър, поглъщани от младия Герстекер с истинска стръв. Но така или иначе дори и молбите на майка му не успяват да го откажат от идеята му да замине за Америка. Тъй като преди да види илюзиите си разбити, Герстекер е мечтал да заживее като фермер в Новия свят, от 1835 до 1837 г. той се запознава с тънкостите на селското стопанство в едно имение край Грима, недалеч от Лайпциг.

На двадесет и една години като пътник от средната палуба на ветрохода „Конституцион“ Герстекер съвсем скоро установява, че има голяма разлика между действителността и щедрите обещания на агента, занимаващ се с проблемите на преселниците. „Малко остана да ме обземе носталгия“ — пише иронично той. Разочарованията в Новия свят следват едно след друго. Безсъвестни земляци с измама го лишават от малкото му имущество и неговите двеста долара. Принуден да си изкарва прехраната ту като готвач, ту като дървар или мияч на съдове, младият пътешественик се прощава с мечтите си за собствена ферма. Все пак далеч по-демократичните отношения между различните обществени слоеве, както и между държавните институции и населението в Новия свят, сравнени с тогавашните деспотични режими в повечето европейски държави, не могат да не импонират на свободолюбивия Герстекер. Противопоставянето на тези два доста различни свята често намира отражение в неговите романи. Завръщайки се след първото си пътуване до Северна Америка, писателят придобива голяма популярност с романите „Арканзаски регулатори“ (1846) и „Пиратите на Мисисипи“ (1848). Макар да не взема активно участие в революционните събития на 1848 г., след потушаването им той не издържа на мрачния, потискащ, политически климат в Европа и отново тръгва по света. От 1849 до 1851 обикаля Южна Америка, стига до Калифорния, а оттам заминава за Австралия. През 1860/61 и 1867/68 отново посещава Южна Америка. През 1862 година той се оказва предпочитан спътник за регента херцог Ернст II фон Заксен-Кобург-Гота, както и за известния зоолог А. Брем в пътуването им до Луксор и Етиопия. Последното планирано пътешествие до Китай и Япония е неосъществено. На работната му маса остава недовършен и последният му роман „Край Ориноко“, защото писателят внезапно умира на 31 май 1872.

Фр. Герстекер старателно изучава живота и социалнопсихологическата характеристика на чуждите народи, вплита в реалистичните си пътеписи и романи много от лично преживените случки и впечатления, рисува автентични картини на начина на живот, на социалните структури в далечни и екзотични страни. Пътеписите и романите на Герстекер намират огромна читателска аудитория, имат небивал обществен отклик. Особено настоятелни са в допитванията си до него хилядите немски преселници, които или се канят да напуснат Германия, отправяйки се към Новия свят, или вече заселили се в Северна и Южна Америка, не намират онези примамливи условия, обещавани им тъй щедро от псевдопътешественици като Готфрид Дуден, от най-различни посредници и агенти. Масово четеният вестник „Гартенлаубе“ често отпечатва негови материали по тези въпроси. Но има и други хора, които са му по-малко благодарни. Романът му „Мисионерите“ предизвиква негодуванието на църковните власти, които протестират срещу издаването му. Защо? Защото писателят не скрива нищо от онова, което е видял — например как не се свенят богобоязливите мисионери да прилагат жестокия закон на Линч. Но същия протест, и то на английското мисионерство, би могъл да предизвика и романът „Таити“ (1853).

Както вече споменахме, с една значителна част от многобройните си романи и пътеписи Фр. Герстекер създава панорамно литературно огледало на социалната история на немските преселници в Америка, опитвайки се с едно истинско богатство от детайли да коригира неправилната представа за Америка било в едната, било в другата крайност. Особено показателен в това отношение е двутомният му роман „Към Америка“ (1854), наричан с право „преселнически епос“. Романът придобива изключително голяма важност в историографско отношение — той документира икономическите и политически мотиви, принудили десетки хиляди немски семейства да напуснат Германия през XIX век.