Радко Пенев - Ритуалът

— Освен това има и друго — продължи Боряна. — Никой няма да позволи да се копае под гробницата. Поне не толкова лесно — тя е включена в списъка с архитектурните ценности на ЮНЕСКО. Точно това бе причината да спрем навремето.

— Да, сигурно си права — съгласи се Петър и обърса чинията си с последното парче мекица. — А защо мислиш, че е възможно точно там да намерим пещерата на Залмоксис?

— Точно поради факта, че такова нещо не е срещано досега. Дори да не е пещерата на Залмоксис, там има нещо, а след онова, което видяхме под Бакърлъка, вече не се съмнявам, че е част от тайните обреди. Пък и е в центъра на цял обреден комплекс на гетите, чийто жрец е бил той. И поради цялата история на тази гробница. Прекалено е необичайна, дори забулена в мистерии.

Думата мистерии увисна във въздуха и за миг им припомни всичко онова, с което се сблъскаха в кратките дни, откакто бяха тръгнали по петите на съкровището, заровено под стълбите. Цялата невъзможност на случилото се до този момент правеше подобно налудничаво предположение да звучи съвсем правдоподобно.

— Дааа… — проточи Петър — отново мистерии. Хайде, ще ми разкажеш в колата.

— Най-високата в Северна България и доколкото помня, в тази част на Балканския полуостров. Това едно — изброяваше Боряна, докато колата летеше по огрения от слънцето път. — После, в нея е погребан Дромихет — цар на гетите и техен жрец.

— Племето на Залмоксис — намеси се Петър. Шофираше с една ръка, отпуснал другата върху скоростния лост. Горещината създаваше илюзорни локви по пътя далеч пред тях.

— Точно. Обаче интересното е, че когато е строена гробницата, той е бил още жив.

— Кой, Залмоксис ли?

— Уф, че си и ти… Дромихет. Този, който я е поръчал. Слушаш ли ме въобще?

Петър игнорира забележката ѝ.

— Поръчал я е приживе? Това наистина е интересно.

— Да — отговори Боряна. — Обаче докато се е строяла, Дромихет е умрял. Тя затова е недовършена.

— Как недовършена?

— Някои от скулптурите не са довършени, други са издялани доста грубо, изоставени по средата. Нищо общо няма с прецизната работа по другите части на гробницата. Сцената под свода също не е довършена, а част от силуетите са само очертани.

— Бързали са — предположи Петър.

— Да.

— Каква е връзката с нашия човек?

— Тази, че до смъртния одър има положена скулптурна фасада на храм, по което може да се съди, че е предстояла хероизация — обожествяване — на покойния. Сцената по хероизацията е изобразена на купола на гробницата. — Интересното е — допълни Боряна — че гробницата е в елинистичен стил, доста конкретно преследван от архитектурата и стенописите, докато тракийските ритуали са запазени без изменение. Наред с Дромихет има положени и пет коня, както и една наложница, за да го съпровождат в задгробния живот.

— Боре, тия много сериозно са гледали на оня свят — опита да се пошегува Петър, но студеният поглед на Боряна стопи усмивката му.

— Това ги е правило хора — каза тя, гледайки го право в очите. — Не е достатъчно да слезеш от дърветата, за да се наречеш, човек. Независимо колко кърваво и безсмислено ти се струва онова, което са правили, то е част от тяхната космогония и религия. Ти, мили ми Петко, си директен плод на техния варварски подход към света.

Петър не разбра с какво провокира такава реакция, но се опита да замаже гафа с шега.

— Добре, де, извинявай, ще му оставя едно цвете на Дромихтет.

— Дромихет, не Дромихтет…

Боряна смръщи вежди и се загледа през предното стъкло, без да каже нищо повече. Неловко мълчание се възцари за около минута.

— Боре, извини ме наистина. Не исках да прозвучи грубо — каза Петър накрая.

Тя въздъхна тихо, приглади косата си назад с ръка и обърна поглед към прозореца.

— Както и да е… Не мога да очаквам всеки да разбира значението на културната еволюция така, както го разбирам аз.

Петър се досети за причината Боряна да приеме репликата му толкова навътре. Все пак тя бе човек, който е отдал живот и кариера на изследване на древната история, преследвайки недоловимите следи на прогреса през хилядолетията. Навярно съзираше друг вид красота в преплетените нишки на историята. За нея комплексните процеси в развитието на дадено общество не бяха изолирана случайност, захвърлена от съдбата в някой край на света и времето, а свързани помежду си събития, които водеха до общо, световно израстване. Терминът, който бе използвала — културна еволюция — сам по себе си разкриваше отношението ѝ към онези ритуални практики, вярвания и ценности, които определяха обществото и неговите културни особености.