Радко Пенев - Ритуалът

Оставаше с впечатление, че действията на Залмоксис не преследват безсмъртието на душата, а на единството тяло — душа. Бегло помнеше, че е организирал бурни пиршества, по време на които заедно с последователите си са изпадали в алкохолен делириум, търсейки просветление. Някак не се връзваше с идеята за безсмъртна душа. Онзи момент с четирите години в пещерата съвсем го объркваше. Защо ще доказва безсмъртието на тялото по такъв начин, ако целта е душата? Несъзнателно направи аналогия с възкресението на Исус, което доказваше разделението на тленното тяло от душата. В случая със Залмоксис сякаш не ставаше въпрос за това.

Опитваше се да нареди пъзела докрай. Нямаше как да избегне натрапчивите връзки между тайните ритуали на посвещение, за които говореше Боряна, и онзи храм, където за малко не загинаха. Мислите му се насочиха към мистериите на Кабирите и онова, което двамата вече бяха научили. Усещането, че има скрита връзка, не му даваше мира.

— Боре, Кабирските мистерии и учението на Залмоксис са свързани, нали?

— Ами да, какво те учудва? — обърна глава към него Боряна.

— Нали ти казах, че вероятно е бил посветен. Нормално е да има отражение върху неговата философия.

— Учудва ме това, че попаднахме на храм, който явно изразява тайна част от космогонията на траките, неизвестна досега — Петър подбираше думите си внимателно. — Възможно ли е това, което видяхме, да е всъщност онзи таен ритуал, който Залмоксис е провеждал с висшата аристокрация? Адаптирана версия на Кабирските мистерии един вид.

Боряна отпи глътка вода от прозрачната чаша и замислено отговори.

— Да… защо не. Аз също мислех за тези неща, но не съм съвсем сигурна в изводите. Голямата Майка е почитана и от траките, но тя изразява хтоничносоларния елемент от космогонията им, раждайки Слънцето. В случая не виждам връзката с фреските от пещерата и участието ѝ в ритуала. Въпреки че самата пещера, както и начинът, по който се излиза от нея, са непосредствена препратка към новото раждане на просветения.

— Ами ако… — започна Петър — ако този ритуал е всъщност първообразът на всички други? Затова да е пазен в такава тайна и да са правени копия на съдовете? Именно мистериите на Кабирите да са тайното посвещаване.

Боряна изправи гръб в стола и го погледна.

— Знаеш ли, бегло се сещам за нещо, което Хеланик беше писал — каза тя. — Нещо, което директно казваше, че пътят към безсмъртието минава през тайни обреди, които се наричат мистерии.

Петър се наведе към нея.

— Знае ли се къде се е затворил Залмоксис за четири години?

— Не, разбира се — отвърна тя. — Но има предположения…

— Бакарлъка измежду тях ли е? — прекъсна я той. — Или поне някаква информация да е било в Странджа планина?

Боряна се облегна отново назад и се усмихна.

— Разбирам какво имаш предвид, но не мисля, че онази пещера е мястото, за което говориш. Тя си беше храм, няма съмнение в това. Освен това отново Страбон казва, че е било в свещената планина Когайон — намира се на територията на днешна Румъния. — Сплете пръсти зад главата си и допълни: — Обаче може и да не е там.

Полетът на нискобюджетната компания „Уизеър“ бе единственият, който осигуряваше директната връзка на Бургас с Лондон. Макар и отдалечено на трийсетина мили от същинската столица на Обединеното кралство, пътуването от летище „Лутън“ до китните покрайнини на Лондон отне едва двайсетина минути.

Виктор хвана самолета точно навреме, за да успее за срещата, от която очакваше да получи онова, което търсеше.

Черният лексус, който го очакваше, изпъкваше като луксозно украшение на фона на останалите съвсем обикновени автомобили на посрещачите.

Славея седеше отпуснат в дълбокото меко кресло и дишаше тежко въпреки прохладата на вечерта. Може би не трябваше да се тъпче толкова на вечеря, но пък какво толкова — един път се живее. Фитнесът можеше да почака до утре.

Отпи с удоволствие глътка бира и остави мислите си да се зареят към разговора с Венци.

Мушморокът му с мушморок, гледай го ти само как искаше да се измъкне! Обаче няма къде да ходи — сам му се набута в ръцете, сега нямаше мърдане. Лека усмивка заигра на устните му.

Славея обичаше да държи хората в ръцете си. Харесваше му да ги гледа как се лутат, като си мислят, че могат да се отърват от хватката му. Като мишки в капан. Понякога ги оставяше да си въобразяват, че са способни да му се изплъзнат, и точно когато си поемеха дъх, той се появяваше и небрежно им припомняше как стоят нещата. Дааа, никой не можеше да се измъкне от него. Не и без да получи разрешение. Досега Славея не бе дал разрешение на никого. Имаше такива, които не разбираха от намеци. Те му доставяха още по-голямо удоволствие. Когато се възстановяха, се превръщаха в най-верните му хора.