Радко Пенев - Ритуалът

— Минаваме оттук — повтори Боряна, без да конкретизира, и се усмихна, — обаче исках да покажа музея на Петър. Сетих се за теб и реших да ти кажа здрасти. Толкова време мина, откакто се видяхме последно.

— Да, много време мина… — съгласи се Георги, поклащайки глава. — Искате ли да направя кафе?

— Не, не е необходимо. Пък и наистина бързаме, няма да се задържаме.

— Жалко, щеше да е страхотно да си побъбрим. — Петър видя как ослепителната усмивка помръква. — Какво ви води насам все пак?

— Докато пътувахме, се разговорихме за миналото на страната, стана дума и за траките. Оттам можеш да се сетиш — задълбахме и…

— И решихте да се отбиете?

— Да, решихме да се отбием. Ти си един от най-добрите професионалисти по древната история на нашите земи. Защо да не се възползваме от услугите на частен гид?

Боряна се шегуваше, но Петър ясно забеляза леката руменина, която пропълзя по бузите на управителя.

— Е, моля те… Ти не отстъпваш на никого — отвърна. — Да не говорим, че имаш повече опит на терен от мен.

— Въпреки това не мога да се меря с теб. Пък и тук могат да се видят неща, за които думите не стигат.

Жоро се усмихна в отговор и попита:

— Какво ви интересува? С удоволствие ще ви разведа лично.

— Ами… разбрах, че тук има някакво съкровище… — намеси се Петър.

Беше решил да играе ролята на глуповат ентусиаст, запленен от траките и техните съкровища.

— Аааа… съкровището — усмихна се Георги, после добави:

— Нали знаете, че е само копие? Истинското се пази в Националния исторически музей.

— Да, но това няма значение, нали е идентично… — отговори Боряна.

— Да, нашето е точно копие. Дори разкъсванията от машината, когато е намерено, са същите като на оригинала.

— Чудесно! — възкликна Петър. — Значи, ще мога да видя късче почти истинска история.

— Хаха, не знам доколко е истинска — засмя се меко управителят, — но определено е история. Откъде такъв интерес към траките у вас?

— Винаги са ме интересували, макар и чисто любителски — отвърна Петър и се усмихна. — Още от дете, когато видях Панагюрското съкровище, бронзовите мечове и нагръдници.

Освен това със събеседник като Боряна не е трудно да се запали човек.

— Разбирам — кимна Георги и бутна очилата на носа си. — Попаднали сте на точното място тогава.

Вторият етаж на музея включваше няколко просторни зали, като Боровското съкровище или по-скоро точното му копие се намираше срещу зала „Батенберг“, непосредствено до Залата на бойната слава.

Въпреки горещината навън в музея бе прохладно, макар и да се усещаше лек мирис на застояло. Петър предположи, че това е естествената миризма на вековете, заключени зад стъклените витрини.

— Всъщност името на съкровището е подбрано неточно — говореше управителят. — Изровено е случайно през 1974 година при нощна оран в местността Сиври тепе в землището на село Волово. Тъй като тогава то е било част от трудова кооперация на земеделските стопани „Борово“ — или накратко ТКЗС „Борово“ — е взело името на кооперацията. Интересно е, че откривателят Трайчо Стоев незабавно е потърсил тогавашните власти, като не е скрил нищо от откритото.

— Защо, не е ли нормално? — попита Петър с учудване.

Уредникът се засмя, скръстил ръце.

— Нормално е да си мислим така, но обикновено хората, открили антични предмети, опитват да ги задържат въпреки опасността от преследване от закона. Дори когато измамата стане ясна, те пак се мъчат да скрият ако не всичко, то поне части от намереното.

Петър напълно разбираше какво му казва човекът. Навярно хората, притиснати от немотия или обикновена алчност, загърбваха принципите си и се надяваха на бърза печалба, без да разбират вредите, които нанасят на историята на народа си. Освен това само допреди няколко часа той също преследваше предполагаемото съкровище на дядо си. Усети как лека червенина плъзва по врата му, и се надяваше никой да не забележи. Погледна блестящите предмети зад стъклената витрина.

Бяха общо пет. Три ритона, голяма кръгла купа и малката яйцевидна амфорова каничка.

Ритоните веднага се набиваха на очи. Всеки от трите завършваше с различно протоме — глава на кон, бик и женски сфинкс, като роговете за пиене варираха в украсата си. Бяха изработени с изключителен усет към детайла. Онзи, с мощната предна част на бик, имаше напречни канелюри 8 8 Бразди. — Бел.ред. и като цяло победна орнаментика. Рогът му бе по-къс от тези на другите два. Ритонът с протоме на кон се отличаваше като най-богато украсен, декориран със стилизирани орнаменти. Крилата и косата на фигурата на сфинкса бяха позлатени.