Радко Пенев - Ритуалът

— Виждаш ли, тук ученикът влиза в пещерата — обясняваше Боряна под слабата светлина на екраните на мобилните им телефони. — Кабирските мистерии са провеждани в пещери, където са се извършвали тайнствата. Както тук…

— Защо е със завързани очи? — попита Петър.

— Защото това символизира безпросветното му състояние. Съвсем директен символизъм — влизаш сляп, излизаш прогледнал.

— Да, ясно… После?

— После минаваш през ритуал, който поне досега не е известен в цялост.

— Е, как, бе, ето тук нали е нарисуван…

— Да, за пръв път. Не съм сигурна какво означава — отвърна Боряна и приближи светлината към стенописа.

На него бе изобразен човек, който със завързани очи вървеше през пещера, заобиколен от изправени неподвижни хора. Вероятно това бяха вече просветените в мистериите, които подкрепят безмълвно своя нов събрат. В ръката си държеше чаша, наподобяваща ритон, с ясно различима гола женска фигура на края. Пред него бе нарисуван камък, върху който безпогрешно се открояваше образът на златната амфорова каничка. Зад нея бе изобразен човек с меч в ръка, насочен към гърдите на вървящия. На заден план имаше втори камък, по-висок от първия, върху който беше поставена купа, обилно украсена с неразгадаеми стилизирани рисунки. Също златна.

Следващата сцена показваше ученика, който гребеше с каничката вино от купата и го сипваше в ритона. Или не беше вино, не се виждаше добре, но като че ли от гърдите на ученика струеше кръв — там, където сочеше мечът от предната картина.

Нататък мъжът беше изобразен, надигнал ритона с дясната ръка до устните си. Изправена полугола женска фигура стоеше до него и също пиеше от подобен ритон, отметнала назад глава. След това жената го водеше към дъното на пещерата, държейки ръката му. То се стесняваше постепенно, оформяйки тесен тунел. Жената бе красива, с подчертано царствена осанка, облечена в ефирна рокля, разкриваща голите ѝ гърди. После двамата бяха сплели тела в стилизиран, но недвусмислен акт.

Последната сцена беше различна от другите, на нея ученикът вече беше без превръзка на очите, изобразен в по-голям размер, с бойно снаряжение, развят плащ и копие в ръка. Изглеждаше така, сякаш полита в небесата заедно с жената.

Символиката не беше заплетена, Петър ясно разбираше, че за да получиш просветление, трябва първо да отпиеш от чашата със знание, което да те изведе от тъмната пещера на безпросветността и да те извиси към божественото познание.

Зеленикавата светлина от екрана се отразяваше в неравните скали и хвърляше зловещи отблясъци върху композицията.

— Следваш стъпките и ставаш просветен — обобщи Петър.

— Хм… Не знам дали е само това — колебливо отговори Боряна. — Виж колко детайлно са изрисувани. Несъмнено това е Голямата Майка, само че не разбирам ролята ѝ.

— Защо?

— Защото е прекалено директно, затова. Символиката е проста, някак не се връзва с ония сложни неща, с които се сблъскахме досега. Пък и ти си прав, защо биха се крили толкова? Не помня достатъчно от онова, което съм чела за мистериите, не мога да дам обосновано предположение.

Петър отново хвърли поглед към стенописите.

Рисунките изглеждаха еднакви на цвят под оскъдната светлина, но силуетите бяха съвсем ясни. Имаше неща, които го озадачаваха — като меча и жената, която водеше човека навътре в пещерата, но точно сега дори не се опита да разгадае значението им.

Спря погледа си. На последната сцена и внимателно се взря в тесния тунел, който извеждаше ученика навън.

— Боре… — започна. — Този тунел тук дали не е истински, а? Затова да е измислено така — да се затваря след теб, като единственият изход е напред.

Боряна не каза нищо, само го погледна с искрящи очи. Петър виждаше умисленото ѝ изражение и се досети, че мозъкът ѝ работи на бързи обороти.

— Прекалено директно послание — каза тя накрая. — Малко вероятно е, но предвид простата символика на фреските…

— Не пречи да опитаме.

— Да, не пречи да проверим.

Бледото сияние от екраните на мобилните телефони едва осветяваше дъното на пещерата, но бе достатъчно, за да се различат безразборно разхвърляните камъни, нападали с течение на вековете. Вперили погледи пред себе си, двамата пълзяха на колене, заобикаляйки скалните късове, като не пропускаха сантиметър непретърсено място. За съжаление, след няколко минути стана ясно, че предположенията им са били напразни — подът беше от плътна масивна скала, без процепи или тайни проходи по нея.