Джинн Райан: Игра на нерви

Мама посочва към антрето.

— Поръчвала ли си нещо? Намерих това отвън, когато излязох да полея цветята.

Сякаш имам излишни пари, докато пестя за колежа. Поглеждам масичката до входната врата, на която лежи един пакет. Не е ли прекалено рано сутринта за доставки? А може би са го донесли още вчера. Адресът на подателя е изписан със златни букви — луксозен магазин в Ню Йорк. Печатът също е оттам, така че има вероятност да не е бомба. Ето я пак параноята в действие.

Отварям кашончето, в което има друга кутия, увита в биоразградима опаковка. А в нея — кадифена торбичка с логото на дизайнер, което познавам твърде добре от дългото съзерцание в нета. С треперещи ръце изваждам нежнорозови обувки. Същите, с които ме примами ИГРА НА НЕРВИ за първото предизвикателство в кафенето. Странно. Ясно ми дадоха да разбера, че съм изгубила всички награди. Да няма някаква грешка?

В една от обувките е пъхнат малък сребрист плик. Вътре намирам бележка, от която краката ми се подкосяват и бавно коленича върху студения под.

Никога няма да ми омръзне да те гледам. Горя от нетърпение да те видя отново в играта.

Очите ми са вперени в обувките, които погрозняват с всяка секунда. Е, някоя бездомница много скоро ще се разхожда със стил. Хвърлям ги в кашона на мама за дарения. На минаване през дневната ме сепва познат звук. Телефонът ми ме зове. Само че не с обичайната мелодия.

Вместо нея чувам хленч на разглезено дете.

Тази книга се роди с много помощ и насърчение. Искрено благодаря на семейството и приятелите си, близки и далечни, които ме окуражаваха дълги години, докато преследвах мечтата си да пиша романи. Вашата подкрепа и вълнение ме зареждаха с енергия в трудните дни.

Благодаря на редактора си в Dial Хедър Алекзандър, чиито напътствия ми помогнаха да развия историята посмело и задълбочено, отколкото мислех, че е възможно. И на Андрю Харуел, чиято визия продължи да влияе на книгата дълго след като самият той напусна проекта.

Големи благодарности на изключителния ми агент, Ами-Джоун Пакет, чийто остър поглед и нюх ми помогнаха да придам форма на ръкописа и която никога не спира да ме окуражава. На всички писатели желая да имат моя късмет.

Купища благодарности на множеството ми критични партньори, които видяха как историята съзрява от необработеното си начало до нещо, годно за печат. На местните писателски групи, които винаги са готови да разискват идеи и не ме изоставиха в продължение на пет ръкописа (и вече са повече!): Аника де Грут, Лий Харис, Кристин Пътнам и Леели Рийс. На критиците ми онлайн, които ме предизвикаха да намеря по-добро начало и така Вий се озова в театъра: Кели Дикстърхаус, Кристи Хелвиг (която прочете книгата за грешки непосредствено преди издаването й), Джоан Линдън, Мери Луиз Санчес и Ники Шонфелд.

На сестрите и племенничката ми, които винаги се отзоваваха да четат и помагат със съвет, когато ме обземаха съмнения: Мери Райън, Рейчъл Райън и Мадлин Андерсън (чийто телефон, сякаш хирургически свързан с тялото й, ми даде идеята за сюжет, в който тези устройства играят ключова роля). На брат ми от друга майка, Ти Бошам, на когото мога да се обадя двайсет и четири часа в денонощието, за да ми разясни поредния технически детайл, който ме е препънал. В тази книга това бяха оръжията. Всички евентуални грешки в това отношение са моя заслуга, не негова.

Един от най-верните ми помощници още от първия ми ръкопис е скъпата ми приятелка Лиза Берглънд, която ЗНАЕШЕ, че един ден книгите ми ще бъдат издадени. Единственият облак, помрачаващ синьото небе, когато това най-после се случи, е, че тя вече не е тук, за да празнуваме заедно. Ако на небето има литературен клуб, сигурна съм, че тя е президентът му.

И накрая, благодаря на съпруга и децата си, които ме подкрепяха през онези безброй вечери, когато „мама трябва да отиде в кафенето, за да пише“. Те са извор на огромно насърчение и активно участват в процеса — от обсъждането на идеите до описанието на отделните сцени. Обичам ги повече, отколкото може да се изрази с думи. И по груби сметки им дължа около 1509 домашно приготвени вечери.

Посетете сайта на Джийн Райън: http://jeanneryan.com/

Clue или Cluedo е класическа настолна детективска игра, където оръжията на убиеца включват свещник, нож, револвер и т. н. Б. пр.

„Обречени на чистота“ (Purity Promisers) — младежка организация, чиито членове спазват целомъдрие преди брака. Б. пр.