Джинн Райан - Игра на нерви

На екраните горе се появява съобщение с гигантски букви.

НАРУШЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА! ВЕДНАГА НАСОЧЕТЕ ПИСТОЛЕТИТЕ СИ КЪМ ДРУГ ИГРАЧ ИЛИ ВСИЧКИ ГУБИТЕ НАГРАДИТЕ СИ!

Изсвирва рог.

Мики скача и гледа намръщено дупката в стената, но не сваля дулото от мен.

— Пак се опитват да избягат! А остават само осем минути до наградите!

По-скоро осем минути преди кървавата баня по случай големия финал. Двамата с Иън забиваме още веднъж масата в стъклената стена, след което той дотичва при мен. От прозореца пада голямо парче стъкло и се отваря дупка около половин метър в диаметър.

— Спрете или ще стрелям, задници! — крещи Мики.

Иън хваща моето въже и заедно блъсваме масата настрани.

— Ние не държим пистолети. Наистина ли ще ни застреляш хладнокръвно?

Дъхът ми спира. Може ли да го направи?

Лицето й е изкривено от ярост.

— Давам ви още един шанс да спрете да блъскате масата и да се върнете в играта.

Тай застава до нея.

— Аз също.

Преглъщам.

— Няма никакъв начин нито вие, нито от ИГРА НА НЕРВИ да успеете да убедите публиката, че сте ни застреляли при самозащита, след като дори нямаме оръжие в ръцете си. Освен това Томи се е обадил в полицията, преди да дойде тук. Наистина ли си мислите, че ще ви се размине?

Хвърлям поглед към Джен и Даниела с надеждата да застанат на страната на добрите, но и двете продължават да държат пистолетите си насочени към нас.

— А вие наистина ли си мислите, че ще ме прецакате?

Мики прескача канапето.

Минавам от другата страна на масичката. Вместо да стреля обаче, тя хваща въжето, за да ни попречи да я засилим отново. Това е знак да се втурна право към дупката в стената.

Иън ме следва по петите, Томи и Сид също. Ритам и събарям още едно парче стъкло. Дупката се оказва точно на нивото на коленете ми, около шейсет сантиметра широка, а ръбовете й изглеждат достатъчно остри да срежат и кокал.

Някъде по коридора се провиква Наблюдател:

— Бягайте! Малките изроди се освободиха!

Мики се хвърля към Иън, докато аз ритам дупката, за да счупя още стъкла. Сидни се опитва да ми помогне, но токчетата й пречат. Томи само стои и гледа зашеметено, докато Тай не го сграбчва в желязната си хватка.

— Спрете! — изохква Томи. — Не сме се съгласили на това. Трябва веднага да сложим край.

По дяволите, двамата със Сид не са се съгласявали на нищо, освен да ме спасят. Само че нито на Тай, нито на ИГРА НА НЕРВИ им пука.

Иън обгръща с ръце Мики, вдига я и я размахва, при което тя удря с крака Тай, който тъкмо е дръпнал Томи от стената. Джен хваща Сид за косата и двете се завъртат като в женски бой. Даниела се присвива, запушила ушите си с ръце. Плаче ли? Все едно, важното е да не ни напада.

Ритам стъклената стена. Иън продължава да върти Мики и краката й или тези на Томи уцелват Тай в слабините, защото той се превива на две и пуска Томи на земята.

— Помогни ми! — извиквам на Самюъл и избивам още едно парче стъкло, като горчиво се разкайвам, че не нося по-тежки обувки.

Самюъл поклаща глава.

— Не искай от мен да захвърля бъдещето си, Вий.

Той сериозно ли говори?

— Ако останем тук, няма да имаме бъдеще, тъпако. Нали не мислиш, че ИГРА НА НЕРВИ ще ни изненада с нещо по-лошо в следващите пет минути? Достатъчни са секунди, за да убиеш някого.

Следващият ми ритник е по-силен и успява да изкърти стъкло с размерите на лицето му. Дупката вече стига до пода. Тай започва да се изправя. Томи стои пред него, но няма вид, че може да възпре когото и да било. Иън отново завърта Мики, което може и да задържи Тай, но само за няколко секунди. Нямам време.

За да предпазя дланите си, ги скривам колкото мога по-навътре в ръкавите си, след което заставам на четири крака и изпълзявам навън, като се пазя от счупените стъкла. Усещам, че разкъсват якето ми, но дебелата тъкан спасява гърба ми от порязване. Озовавам се в опустелия коридор. Ако тръгна надясно, ще стигна до затворената врата в дъното, която може да бъде изход, а може да бъде и зала за екзекуции. Наляво пътят води към фоайето, където може би дебнат Наблюдатели в засада.

Преди да успея да реша, нещо ме дръпва за глезена и извива крака ми. Падам по гръб и виждам пред себе си зачервеното лице на Тай, подаващо се през отвора. Той има пряка видимост под полата ми, но очите му, пламнали от гняв, са вперени в моите. Лицето му е оградено от стената, която от тази страна представлява огромен прозорец с идеална гледка към цялата стая. Отгоре са разположени няколко екрана, всеки от които показва случващото се вътре от различен ъгъл.