Джинн Райан - Игра на нерви

— Малко е късно за това.

— Защо не се обадихте в полицията, щом сте искали да ми помогнете?

Тя въздъхва отчаяно.

— Полицията? За някаква си игра? Всички знаят, че това е хореография.

Мой ред е да се отчая.

— Ти вярваш ли в това?

Поглеждам към Томи. Той би трябвало да знае по-добре.

Бузите му са пламнали.

— В кръга в Колорадо ги накараха да скочат с парашути и всичките се отвориха. Изкуствено ти насаждат страх.

— Повярвай, изкуствено насаденият страх изглежда също толкова истински, колкото органичния. Измамиха всички ни.

Той ме заобикаля и се приближава към Иън.

— Е, и партньорът ти не помогна особено. Той е една интернет курва. Намерих няколко отвратителни сайта със снимки, за които съм убеден, че са негови. Изчакай само да ги пусна в софтуер за разпознаване. — Той вади телефона си и се обръща към мен. — Ето, ще ти покажа.

Посягам към телефона.

— Мислех, че нямаш обхват. Обади се веднага на 911!

Мики и Тай скачат от местата си. Томи притиска телефона към гърдите си, а очите му изскачат.

— Нямам. Свалих клипа по-рано.

Той цъква на файла и вдига екрана пред лицето ми.

Вратът на Иън е целият почервенял.

— Това са глупости!

Започва зле осветено видео на няколко души почти без дрехи, които се борят или нещо подобно. Аз го отблъсквам.

— Не е моментът за откачени клипове.

Томи не го спира.

— Трябва да видиш с кого си се съюзила и на кого се доверяваш.

Мики се изсмива и поглежда над облегалката си.

— Какъв е проблемът? Малката Вий се възмущава на порното?

Екраните на стените изписукват и привличат погледите на всички ни.

ДОСТАТЪЧНО ПРИКАЗКИ. ЕТО И СЛЕДВАЩАТА ВИ ЗАДАЧА: ВСЕКИ ДА НАСОЧИ ПИСТОЛЕТА СИ ИЛИ КЪМ ЖЕРТВАТА, КОЯТО Е ИЗБРАЛ, ИЛИ КЪМ ЕДИН ОТ НОВОДОШЛИТЕ.

Токчетата на Сидни отскачат на два сантиметра от пода.

— Какво…

От устата ми се изтръгва вик. Имам чувството, че цялата ми кръв се е изпарила. Така ли ще умра? Или ще стана причина за смъртта на приятелите си? Това ли иска да види публиката? В гърлото ми е заседнала буца. Защо не останах след пиесата да поздравя мама и татко? Всяка свястна дъщеря би го направила.

Мики и Тай се обръщат, подпират се на облегалките си и се прицелват. Тя държи оръжието с две ръце, той с една — твърдо и уверено. Дулата са насочени към двама ни с Иън като немигащи очи.

Самюъл си поема дълбоко въздух и вдига пистолета си.

— Съжалявам, Вий. Но обещавам да не натискам спусъка.

— Това много ме успокоява.

Гласът ми се е повишил с една октава. Обмислям да се скрия в банята заедно с приятелите си, но вратата й не се заключва.

— Вдигни пистолета — казва Тай на Даниела.

Тя скръства ръце пред гърдите си.

— Не знам. Започвам да се плаша.

Той стисва зъби.

— Имах по-добро мнение за теб.

Тя бавно се обръща към нас, прехапала устни, после вдига оръжието с две ръце — една на дръжката и една под цевта. Благодарение на филма поне знам кое как се нарича. Това ли ще бъде последното нещо, което ще науча в живота си?

Даниела изхленчва и избърсва буза в рамото си. От треперливите й движения гривните й не спират да дрънчат и коремът ми още повече се свива.

— И така става — казва Тай.

Мики прошепва нещо в ухото на Джен и лекичко го захапва. Джен въздъхва и също вдига пистолета. Още едно дуло към мен, още едно към Иън.

Обръщам се към него. На врата му пулсира изпъкнала вена. Той бавно вдига пистолета си и го насочва срещу Тай.

В стаята е толкова тихо, че чувам бръмченето на лампите.

Иска ми се да се свлека върху килима, колкото и да е противен, но трябва да мисля.

— Сидни и Томи, това не е ваша битка. Отидете там — казвам аз, като им посочвам основната врата.

Заобикалям масата, за да стигна до канапето си, което е от другата страна. Те обаче ме следват.

Обръщам се.

— Не. Само ще дадете на тези изроди по-голяма мишена. Знам, че сте достатъчно умни да го разберете.

Томи се навежда и прошепва:

— Освен това сме достатъчно умни да се обадим в полицията, преди да тръгнем за насам. Скоро ще стигнат и до този етаж. Трябва само да печелим време.

Иде ми да запея от облекчение. Дали водещите го чуха? Не съм сигурна дали това би било добре или зле.

— Трябваше да се сетя — прошепвам аз. — Ти си невероятен, Томи. А сега, моля те, отидете там. Обещавам да видя всички клипове, след като се измъкнем оттук.

Той хваща Сидни за ръката и се опитва да я отдалечи, но разбира се, безуспешно. Тя се отскубва и слага ръце на раменете ми, сякаш не забелязва насочените срещу себе си дула.